На каменния вал се появиха стрелци с арбалети. Стрели засвистяха към нападателите. Неколцина от тях рухнаха на земята. Другите се закатериха по свободно натрупаните камъни. Чуха се силни крясъци. Яростни бойни викове и болезнени стонове. Поне десетина от нападателите останаха да лежат върху камъните. Но около трийсет стигнаха до билото. С обнажени мечове се приготвиха за бой, гърди срещу гърди.
Аруула чу как остриетата звънтяха, чу виковете на хората и трясъка на оръдията. Откъм града отново полетяха камъни. Този път паднаха недалеч от оръдията. Следващата градушка улучи две от тях.
Новата вълна на атаката се понесе през нивите към външната палисада. Отново около четирийсет воини. Десет-петнайсет рухнаха под градушката стрели. Другите стигнаха до вала, притекоха се на помощ на своя авангард и се нахвърлиха върху защитниците, чийто брой рязко намаля. Остатъкът се прегрупира в малък отряд, може би от двайсетина мъже, и се оттегли към двойната порта на града.
Аруула видя половината от тях да падат покосени от дъжда копия и стрели на кафявите. Другата половина стигна до вратата. Отвори се една цепнатина и те се вмъкнаха вътре. Отряд преследвачи им беше по петите до последния момент. Но трябваше да се оттеглят поради градушката стрели от палисадата. Не успяха да попречат вратата да се затвори отново.
На каменния вал Аруула видя воини, които с мечове и секири доубиваха лежащите върху камъните ранени. Като пред очите й бяха ужасяващите сцени, които наблюдава отдалеч вчера в окрайнините на гората. Как безмилостно бяха изклани хората в сребристосивите защитни костюми. Изглежда, тези войнствени мъже никога не вземаха пленници…
Междувременно до вътрешната палисада бяха изправени първите стълби и първите абордажни куки полетяха към билото на стената. Аруула видя двайсет-двайсет и пет бойци да се катерят нагоре по палисадата с помощта на стълби и въжета. Стрелците на нападателите се изнесоха напред, артилеристите усилиха огъня.
Аруула се отдръпна от прозореца, свлече се по гръб по обраслата с мъх стена и затвори очи. Изведнъж се почувства безкрайно малка и безпомощна. И безкрайно самотна. Маддракс се намираше в града. А сега този кръвожаден народ нападаше с оръжия, на които жителите не можеха да противопоставят нищо.
Аруула предчувстваше, че градът ще падне. И можеше единствено да наблюдава отстрани, беше осъдена на бездействие. Не можеше да направи нищо. Нищо.
Над широката ивица поляни се стелеше барутен дим. Северните мъже изнесоха на позиция пред западната палисада най-малко четирийсет оръдия. В неколкоминутен ритъм оръдията обстрелваха града и дървената палисада. Редицата на стрелците с лък се приближи. Придвижиха се големи, изправени върху колела дървени щитове. Широки по три и високи по два метра. Зад тях — по пет-шест нападатели. Мат изброи петнайсет такива щита.
Все още носеше вонящата униформа на северните мъже. Бяха тикнали в ръцете му бойна секира. Където и в гредите да се закачеше проклетата кука и се опънеше въже, той замахваше. Пък и какво ли друго му оставаше да прави? Внезапното нападение на северните мъже го бе направило боен другар на защитниците. Сега работата му беше да сече въжетата, по които нападателите се опитваха да се покатерят на палисадата. И да събаря стълбите, които с десетки се изправяха срещу вала.
Когато от време на време погледнеше зад себе си, виждаше да горят къщи. И катапултите зад палисадата — да мятат каменни късове към фронта на нападателите. Старинните конструкции улучиха седем-осем оръдия. На три пъти видя как някой отломък се забиваше всред група налитащи северни мъже. Катапултите може би са обезвредили поне няколко десетки нападатели. Но бяха негодни да защитят един град срещу войска, въоръжена с оръдия.
Едрият шишко командваше тази част от палисадата. Междувременно Мат научи и името му: Хеенрих. Крещеше заповеди, клатушкаше своите почти сто и петдесет килограма по тясното мостче зад заострените върхове на дървените стволове и окуражаваше бойците си. Защитаваха града със себеотрицанието на отчаяните. Но Мат бързо разбра, че северните мъже ги превъзхождат.
Прецени, че в района са се събрали повече от двеста нападатели. А все по-нови вълни от тях се носеха срещу палисадата. Външния каменен вал го овладяха още при първата атака.