Въпреки това десетина северни мъже преследваха войската на Лодар чак до фоайето на Зъба. Пред портала зад тях изтрещя тежката каменна плоча на аварийната порта. За натрапниците не остана никакъв шанс. Лодар и бойците му се нахвърлиха върху тях и избиха всички.
Докато мъже, жени и деца се катереха покрай Мауриц нагоре по стълбите, той ги броеше. Точно сто двайсет и осем души успяха да се спасят в кралския замък. Около шейсет и пет от тях носеха оръжия. Значи при южната порта бяха загубили повече от трийсет човека.
Мауриц остави десет бойци на стража в приземния етаж. Тогава последва другите на седмия етаж. Там стрелците с арбалети се навеждаха от прозорците и стреляха срещу атакуващите северни мъже. От прозорците над входния портал мъже и жени мятаха камъни върху нападателите. Накрая никой от онези вече не посмя да доближи входа. Каменната плоча на аварийната порта щеше да издържи дълго на ударите на таран. Но не и вечно. Беше по-добре завоевателите да бъдат прогонени от непосредствената им близост до портала.
Прозорците на първите шест етажа бяха зазидани. А стълбите на нападателите не стигаха по-високо. Също и абордажните куки с въжетата трудно можеха да се мятат на тази височина. И ако все пак някоя успееше да се забие в рамката на прозореца, веднага защитниците щяха да я открият и да прережат въжето.
След около един час северните мъже се оттеглиха назад до разрушената палисада, където стрелите на арбалетистите не ги достигаха.
— Какво предлагаш, Лодар? — обърна се към краля Говорещият с боговете.
— Трябва да се приготвим за дълга обсада. Нека хората се разположат в помещенията на този етаж — каза Лодар. — Погрижи се от избата да се качат провизии. Аз ще организирам смените на стражите.
Мауриц не вярваше, че ще има дълга обсада. Но не го изрече.
До късния следобед бяха оставени на спокойствие, но тогава северните мъже изтеглиха оръдията си на площада пред Зъба. Мауриц преброи двайсет. Поставиха на позиция пред високото здание също и катапулта. По време на бъркотията при отстъплението войските на Лодар не успяха да я подпалят.
Мъже и жени се трупаха на южните прозорци. Мауриц виждаше само бледи лица и ококорени очи със замръзнал поглед. Никой не проронваше и дума.
Първите гюллета изтрещяха във фасадата. Сградата се разтърсваше. Части от фасадата се стовариха долу на площада. Северните мъже ликуваха при всяко попадение. Естествено, нито едно гюлле не пропусна Зъба.
Оръдейците на северните мъже прочесваха сградата постепенно по протежение на фасадата до седмия етаж. Зданието се разтърсваше при всяко попадение. Дупките от разривите се приближаваха все повече до отворите на прозорците, зад които обкръжените, обзети от страх, гледаха надолу.
— Нагоре към кралския етаж! — заповяда Лодар. Хората трескаво грабнаха нещата си и се втурнаха към стълбището. Когато първото гюлле изсвистя през един от отворите и експлодира в помещенията, на седмия етаж вече нямаше никого.
След половин час от един южен прозорец на двайсетия етаж Мауриц погледна към площада пред сградата. Видя, че от прозорците на долните етажи излиза пушек. Северните мъже бяха докарали таран и се готвеха да го поставят срещу аварийната врата на входния портал. Лодар нареди от долните етажи да се хвърлят камъни срещу нападателите. И изпрати обратно двайсет мъже да гасят огъня.
Изкусна водопроводна система, която беше конструирал дядото на Мауриц, вече две поколения осигуряваше събирането на дъждовната вода в насмолени каци на покрива на Зъба, която се стичаше в съдове на отделните етажи. С кожени ведра я черпеха от съдовете и гасяха пожара.
Привечер обстрелът беше прекратен. Любопитни и същевременно облекчени, обсадените се трупаха на прозорците и гледаха надолу. На площада пред сградата до палисадата се събираха северните мъже. Влачеха жени и деца към средата на площада.
— Хванали са пленници — каза тихо Лодар. Лицето му изглеждаше сурово и пребледняло. Сякаш беше издялано от мрамор. — Но как? Всички жители са тук или в Старото кметство!