— Знам как функционират! — извика той. — Открих!
С развяваща се мантия Мауриц дотича при Валдер и при групата, която разрушаваше оръдията.
— Ще изкараме останалите на позиция срещу северните мъже и корабите им! — извика още отдалече. Валдер мълчаливо кимна. Мауриц им обясни как се изстрелва гюллето. Изглеждаше съвсем лесна работа.
С дебели въжета изтеглиха оръдията на западната палисада. През пробивите на защитния вал ги изтъркаляха до пристанищния басейн. На ръчни колички превозиха останалите гюллета. Подтикваше ги чувството на гняв и желанието им за отмъщение…
Небето бавно просветляваше. Мъглата се разпръсна. Мат свали внимателно Ив Карлайл върху папрата на брега. С шепа загребваше вода от реката и й даваше да пие. На няколко крачки от брега седяха в тръстиката Аруула и кралят с останалите бойци. Очакваха двамата съгледвачи, изпратени от Лодар.
— Благодаря, командире — прошепна бялата като платно жена. Дойде на себе си едва преди няколко минути. — Но… е безсмислено… Ще ми направите услуга, ако ме застреляте. Крадешком поглеждаше към дръжката на пистолета му, която стърчеше от униформеното му яке.
— Дума да не става. Ще успеем да ви излекуваме. — Мат отново загреба вода.
— Не — прошепна тя. — Няма да издържа дълго. Един-единствен час без защитния костюм вече е равносилен на смъртна присъда. Нашите предци… макар и да са оцелели в бункерите след сблъсъка с кометата… са платили висока цена за това… Тя се закашля. — От поколения наред… страдаме от имунна недостатъчност… — Гласът й отслабна.
— Значи сте наследниците на хората, които преди катастрофата са били евакуирани в бункери?
— Да… — Затвори очи, сякаш преценяваше доколко може да се довери на Мат. — Има… има много такива бункери… навсякъде по света. Моята Комуна… е в Солсбъри. Обединихме се… с Комуна Лондон… — Говореше толкова тихо, че Мат почти не я разбираше. Наведе ухото си над устата й. Сърцето му биеше възбудено, докато я слушаше.
Узна, че преди години комуните от Солсбъри и Лондон изпращали редица експедиции на Континента, за да изградят преден изследователски пост. Членовете на тези експедиции открили в района на Лайпциг изоставен бункер и го преустроили.
— За какво се отнасяше този изследователски проект? — поинтересува се Мат.
— За тайната на „Кристъфър-Флойд“ — прошепна тя. — И за нас е загадка… как е могло… да се стигне до промените… Последва нов пристъп на кашлица.
Мат отново загреба вода и й даде да пие. Минаха минути, преди Ив Карлайл да може да продължи. С крайчеца на очите си Мат забеляза любопитните погледи на краля и на хората му.
Лицето на Ив се изкриви в горчива усмивка.
— Както казахте „Кристъфър-Флойд“ може да е била мощен причинител… но дори и такава катастрофа не може… да изтрие… знанията от три хилядолетия…
Потта се стичаше по слепоочията и по бузите й. Мат й бършеше лицето.
Ив обърна глава към Лодар, Аруула и бойците.
— Как е възможно в Европа… да процъфтяват средновековни градски култури…? — Кашлицата я задави. След глътка вода отново беше в състояние да продължи. — В Източна Европа има народи, които… които трябва да са открили отново ковашкото изкуство…
Мислите в мозъка на Мат препускаха. Ако наследниците на „хората от бункерите“ — все пак венец на творението след още пет века еволюция! — не са разгадали тайната, тогава как би успял да намери отговорите той?
— Онзи бункер край Лайпциг, къде точно се намира?
Отговор не последва.
Мат се наведе над Ив. Очите й бяха затворени. Вече не реагираше. Докосна я нежно.
— Ив?
Отново беше изпаднала в кома.
Наложи се да чакат съгледвачите още почти половин час. Те се върнаха по реката с малка гребна лодка.
— Северните мъже са заети с гасенето на пожарите на корабите си — докладваха те. — На единия имаше страхотен проблем — той потъва.
„Взривили са се боеприпасите им“ — помисли си Мат. Съгледвачите съобщиха още, че северните мъже са изтеглили всичките си стражи от останалите три кораба, за да помагат при гасенето. Следователно корабите изобщо не се охраняваха! Това улесняваше много плана на Мат.
— Ще завземем един от корабите и ще отплаваме по реката. Бялата жена разказа за бункер, в който живеят доста от нейните хора. Там ще получим други мощни оръжия! — Мат старателно премълча, че много повече го интересуваше информацията, с която можеше да се сдобие там.