Секирата, лъкът, чергилото и коженият чувал — повече неща не можеше да вземе със себе си, когато преди седмица беше принуден да напусне ордата.
Костеливата ръка на Балоор се вмъкна в малката кожена торба.
— Излез от ужасяващия си мрак. — Извивките на горната половина от тялото му станаха по-бързи, гласът му — по-настойчив. — Удостой ме с честта на величественото си присъствие…
Отново извади ръката си от малката торбичка с три-четири трохи от някаква изсушена маса между пръстите и я поднесе към устата си.
Изсушената червена мухоморка беше горчива и сладникава на вкус. Балоор използваше отровната субстанция само за облекчаване болките на тежко ранените. Или при особено трудни заклинания за осъществяване на контакт със света на духовете.
След като вождът Зорбан го прогони от ордата, Балоор в продължение на три дни премина през покрити със сняг планински възвишения, глетчери и заледени пространства. Обратно към лагера, в който преди почти два месеца ордата беше нападната от тараците. И където видяха да се носи по небето синята огнена птица.
Балоор извади един от загиналите воини от снежния му гроб и отдели главата от трупа. Внимателно разряза тялото на парчета и постепенно ги размрази. Зорбан му беше дал храна само за три дни. Месото на загиналите щеше да поддържа живота на Говорещия с боговете още седмици наред. Но той нямаше намерение да остава толкова дълго в тази дива пустош. Този ден, още преди слънцето да хвърли червените си отблясъци върху нощното небе, Балоор се спусна долу в снежното поле пред ледника и изрови главата на падналия воин.
За да се призоват толкова близо демоните на мрачната бездна, както Балоор планираше, имаше нужда поне от главата на мъртвец. По-добре щеше да е живо животно. А най-доброто, естествено, жив човек.
Горната половина от тялото на Балоор се изпъна. Отвори уста, сякаш изпитваше болка. Показаха се дълги, пожълтели зъби. Завъртя очните си ябълки и издаде гъгрещо хъркане. Червената мухоморка действаше.
Съвсем бавно горната част от тялото му започна отново да се поклаща. Ръцете му се впиха в твърдата кожа на наметката. Отново замърмори със задъхване:
— Ела, Оргуудоо. Покажи се, о страшни…
От изгрев слънце седеше пред отрязаната глава. Само още два или три часа и избелялото петно на слънцето отново щеше да изчезне в мъгливото небе.
Изведнъж Говорещият с боговете млъкна. Отвори очи, долната му челюст увисна и започна да трепери. Впери втренчен поглед в замръзналия под.
Вместо сняг, сега между космите на брадата висяха водни капки, фини вадички вода се стичаха от брадата, намираха си път по синкавобялата кожа на бузите и пропълзяваха в почти виолетовите уши на отсечената глава.
Внезапно пещерата се изпълни с воня на гнило. Натрупаната около черепа тор започна да дими. От нея излизаха малки пламъчета. И изведнъж лишеният от труп мъртвец раздвижи устни.
— Какво искаш от мен, че ме призоваваш толкова близо до себе си, Балоор?
Не беше човешки глас — беше грачене и пращене, сякаш се късаше плат или дърво се разпадаше на трески. Балоор се просна на пода на пещерата. Задъхваше се като човек, който се задушава. Гръбната му мускулатура се сгърчи, а ръцете му започнаха да треперят. Искаше да говори, но не можеше да издаде нито звук. Случваше се едва за втори път през живота му да призовава демона толкова близо до себе си.
— Говори, Балоор, защо ме повика? — Гласът на мъртвия отекна стократно в мрака на пещерата.
Балоор вдигна глава. Насили се да си поеме дълбоко въздух. Вонеше на тор и сяра и на омазана коса. Пушекът, който се издигаше от главата и горящите купчини тор, пареше в носа и гърлото му.
Опита се да потисне паниката си и се осмели да хвърли поглед към лицето на отрязаната глава. Посинелите й устни трепнаха. Брадата и косата се топяха в увеличаващите се пламъци. От ноздрите излизаше пушек. Очните ябълки се варяха, а ирисът изпускаше мехури.
Балоор изведнъж започна да зъзне и въпреки това по безжизненото му лице се стичаше пот.
— Слава на тебе, възвишени Оргуудоо — задъхваше се той. Искам да унищожиш един фалшив бог.
Спускането като че ли нямаше край. Матю Дракс прецени, че междувременно ги делят поне хиляда и петстотин метра разлика във височините от малката ледникова долина, от която потеглиха преди три дни. И въпреки това продължаваха да се спускат.