Балоор се моли до смрачаване. Тогава затвори пещерата отвътре със сняг, проби дупка в снежната стена, за да влиза въздух, и се зави в кожите.
Следващата сутрин потегли на юг. Както му беше заповядал Оргуудоо, повелителят на мрачната бездна. Със собствените си очи трябваше да види гибелта на Маддракс. И да вземе участие с магическите си сили…
Малко преди изгрев слънце разтуриха лагера и натовариха фреккойшерите. В утринния здрач заслизаха надолу към реката по извитата на серпентини пътека.
Реката беше по-широка, отколкото Мат беше предполагал, гледайки я от високото плато. Буйните й води си проправяха път през насеченото скално корито. Водата изглеждаше червеникава. Отсрещният бряг беше стръмен и отвесен.
Пътеката водеше през повечето време покрай брега. Само тук-там трябваше да се изкачват по склона, за да заобикалят водопади и пропасти. Ниско над планинските хребети се бяха надвесили плътни сиви облаци и отчасти ги забулваха.
Мат се питаше за стотен път защо слънцето се вижда на небето само като избеляло матово петно. Като че ли нещо в атмосферата прекарваше светлината през филтър.
Часове наред вървяха мълчаливо, почти не правеха почивки. Планинският хребет на другия бряг на реката ставаше все по-нисък. Растителността ставаше все повече и повече. Храстите и гъсталаците ставаха все по-буйни. Тук-там Мат откриваше иглолистни дървета. Борове с очебийно изпъкнали клони и дълги, кичести игли.
Хронометърът на Мат беше счупен при принудителното кацане. Но вътрешният му часовник функционираше. Прецени, че бяха на път от девет часа, когато планинският хребет откъм другия бряг рязко се сниши и се откри поглед към едно езеро, толкова голямо, че Мат не различаваше западния му бряг.
Реката течеше все по-широка и по-спокойна. Сега водата й имаше зеленикав оттенък. Привечер следваха течението на реката през силно обрасла планинска просека и тогава изведнъж пред тях се разкри обширна долина.
Мат спря, сякаш се беше блъснал в стена. Гори — докъдето поглед стига!
Зорбан вдигна високо ръце и нададе ликуващ вик. Хората му запляскаха с ръце. Някои се прегръщаха, други започнаха да пеят и да танцуват. Аруула сияеше.
— Южната страна — каза. — Пристигнахме.
Мат се отпусна в тревата. „Значи все пак не е във френските Алпи! Оттам на юг няма равнина.“ Извади от джоба на летателния си костюм картата на Европа и я разгъна. Както често го правеше през последните дни.
Нямаше много големи езера в южните покрайнини на Алпите. Лаго Маджоре, Комо и Гарда. И само на едно от трите, паралелно на източния му бряг, течеше река на юг. Река Адидже. Отделена от него с планински масив, протичаше в южна посока, паралелно на езерото Гарда.
Мат извади компаса си. Той, изглежда, му се подиграваше. Според компаса реката течеше в югоизточна посока. „Значи не са Адидже и езерото Гарда… значи не са и Алпите?“
Докато хората на Зорбан ликуваха и възбудено разговаряха един с друг, погледът на Мат се плъзна по горите. Реката завиваше на изток и изчезваше в мъглата над безлистните дървета. Никога не беше ходил в Северна Италия. Но беше прелитал над страната със самолета си. Споменът за това му показваше същото, както и картата. Южно от Алпите трябваше да има обширна равнина, изпълнена със села, градове, овощни и маслинени плантации, пътни магистрали, пасища. Но не и безкрайни гори.
„Значи не са Алпите. Тогава къде съм се приземил…?!“ Зорбан се разпореди лагерът да се построи между гъсталаците по брега на реката. Почвата беше мека и влажна, сякаш преди малко беше валяло. Вождът изпрати по-големите деца, придружавани от двама воини, до каменистия хълм да събират дърва. Самият той започна да вдига палатки заедно с другите воини. Пуснаха освободените от товара им фреккойшери да пасат оскъдната трева по брега.
Мат седеше до един каменен блок на равния склон, който от брега на реката неусетно навлизаше в гората. Чуваше зад себе си юношите да крещят и да се шегуват. Бяха палави както никога през време на спускането от планината. Също и жените се смееха, бъбреха помежду си и си тананикаха, докато с върховете на копията и остриетата на мечовете ровеха в земята. Аруула беше между тях. Тя махна с ръка на Мат, когато погледите им се срещнаха. Мат си помисли, че жените търсят ядливи корени.