Кралцек нареди на войниците си да се оттеглят. Гвардията на вещицата остана, докато дървата догорят напълно. Когато пепелта изстине, щяха да я напълнят в кожени чували. Щом свършеше войната, трябваше да се изсипе над водите на Великата река.
Сега Друлца, като върховна майка, формално поемаше командването на гвардията на вещицата. Докато се намери наследница на Ургаца. Това можеше да продължи седмици, във военно време — дори месеци и повече. Друлца не познаваше никоя от вулфанките в Боллуна, надарена с магически сили. Трябваше да се изпратят куриери до другите градове руини, за да се намери вещица.
Смъртта на майка й не беше съвсем неприятна за Друлца. След разговора си с нея размишляваше как да впрегне този тайнствен Маддракс в изпълнение на плановете си, без да напада в гръб майка си и ужасяващия Оргуудоо. Сега, след като Ургаца беше мъртва, Друлца разполагаше с известна свобода на действие.
Но този ден пристигаха една след друга потресаващи вести. Около обяд стана известно, че една база в покрайнините на града руина е паднала в ръцете на черния враг. Двайсет войници бяха загинали. Малко след това Друлца узна, че една от ловните й експедиции дори не е напуснала града. Всичките десет ловци бяха попаднали в капана на черния враг. А привечер се върнаха двете други експедиции. Във всеки случай деветте ловци, които бяха останали живи. Бяха загубили единайсет души при нападението срещу орда голокожи и със себе си не донесоха нищо друго освен няколко пълни мрежи с водни птици. Друлца беснееше. Заповяда да накажат с камшик двамата капитани на експедициите пред очите на техните войници.
Когато поиска да й обяснят по-подробно обстоятелствата около нападението, се замисли. Войниците разказаха за някаква светкавица над върховете на дърветата, която мигновено ги лишила от прикритието на тъмнината. Съобщиха и за някакъв почти лишен от косми голокож в странно светло облекло.
Друлца нареди на ловците да се оттеглят и си запали пура. Замислена, седеше на трона си. Смрадливи облаци дим се вдигаха от нейната паст към тавана на залата.
Беше станало тъмно като в рог, когато повика при себе си Мурцек, капитанът на гвардията на вещицата. Снажният вулфан влезе в залата, пак придружаван от двамата голокожи.
— Да живее дълго върховната майка — извика той и вдигна юмрук над главата си. Двамата голокожи също вдигнаха юмруци за поздрав, но не казаха нищо.
— Чужденецът на име Маддракс, изглежда, е на път за Боллуна — изграчи Друлца.
— Знам — отговори вулфанът с червенокафявата наметка на гвардията на вещицата.
— Придружава го орда голокожи от отвъдната страна на ледената планина. Отбили са едно нападение на наши ловци — каза Друлца. — Загубихме единайсет мъже. Изглежда е силна и храбра орда. Но няма да посмеят да влязат в града. А ние не можем да отделим достатъчно войници, за да ги нападнем още веднъж. Но този чужденец не е обикновен голокож.
— Знам — изграчи Мурцек. — Оргуудоо ще се погрижи той да дойде в Боллуна. Вече сме му подготвили капана.
— Това е добре — промърмори Друлца. Издуха дима от пурата си надолу към гвардейците на вещицата. — Искам да видя този чужденец жив тук пред трона си.
Пастта на Мурцек се сбръчка. Желанието на Друлца го слиса.
— Обвързан съм със заповедта на вещицата, достопочтена върховна майко. Маддракс трябва да умре. Не можем да се противопоставяме на волята на Оргуудоо. Това би означавало нашата гибел.
— Имаш право, капитане. — Гласът на Друлца придоби гальовен призвук. — Маддракс трябва да умре, каквато е волята на Оргуудоо. Но преди това трябва да ни направи една малка услуга…
Мат дълбоко съжаляваше, че не успя да предотврати екзекуцията на двамата пленници. Може би щяха да му разкажат нещо по-подробно за „огнената птица“, която са видели над града си.
Но беше твърде късно. Вулфаните бяха мъртви. А мислите на Мат кръжаха все около двата други самолета от ятото му. Кой ли от тях е прелетял над Болоня, която Аруула наричаше „Боллуна“? Самолетът на Ървин Честър? Машината на Дженифър Йенсен? Според Мат не биха могли да стигнат по-далеч на юг.
„Боллуна“ — това можеше да бъде само Болоня. В това Мат не се съмняваше нито за миг. Също както и обраслият с гъста гора район, който трябваше да е равнината на река По. Въпреки че тук всъщност трябваше да има само ниви, пасища, маслинени и овощни плантации.