Двуконтурен реактивен двигател на „Джъмбо-Джет“ от предпоследното десетилетие на миналия век.
Мат подозираше това. Обраслият с кафявозелен килим от мъхове, треви и храсти терен беше летище, а възвишенията от другата страна не можеше да са нищо друго освен самолетни халета и пътнически терминали, доминирани от почти стометровата кула. Трябваше да са стигнали до аерогарата на Болоня. Или на онова, което беше останало от нея.
Заедно с Аруула забърза към гъбата в края на летището. Пробиваха си път през гъстите клони и храсталаци до входа на кулата. Вътре ги обгърна пълна тъмнина. Аруула запали факла. Лишеи и клонки от храсти покриваха входа на стълбището и вратите на асансьорите. Една от тях беше отворена. Космати животни се шмугнаха в тъмната асансьорна шахта. Мат и Аруула се изкачиха по стълбището, което се виеше около шахтата.
Стъкленият купол на контролната зала беше разбит на много места. И тук избуяваха клони и пълзящи растения. Червеникави пъпки хвърляха влажен отблясък на светлината на факлата. Тук-там Мат видя покрити с патина проводници — някогашните кабели на електронните уреди. Слой нечистотия покриваше командните и комуникационни конзоли. По оголените от кожената им тапицерия кресла бяха останали само възчерни тръби и ръждясала пружинна оплетка.
Мат извади картата и компаса, за да се ориентира. Отдавна се беше примирил с факта, че стрелката сочеше на югоизток там, където според картата беше юг. Дали при сблъсъка с кометата Земята не беше се изместила? Умопомрачителна мисъл.
Според картата Болоня се намираше югоизточно от аерогарата. Следователно Мат трябваше да разчисти от гъсталак южната според компаса страна на контролната зала, за да може да хвърли поглед към града.
С меча и ножа разшириха дупката в затрупаните прозоречни стъкла и разделиха дебелите колкото човешка ръка клонки на бръшляна и лианите, които напомняха на Мат за лози. Най-после пробиха отвор през гъсталака, през който можеше да се вижда далеч на юг. Гора — докъдето погледът стига. Сивозелена пелена, тук-там прекъсвана от просеки. Мат не можеше да види нищо повече.
Според картата Болоня беше отдалечена на почти десет километра от аерогарата. Мат огледа хоризонта. В южна посока се издигаше планинска верига. Това можеше да са само Апенините. Планините се губеха в мъглявата светлина. Пред тях на Мат му направиха впечатление неравномерни възвишения в сивозеления килим на гората, едни безформени и с голяма площ, други — тесни и твърде високи. Сякаш люспи паднаха от очите му. Естествено, че и гръдът ще е покрит с гъста растителност като тази аерогара…
Аруула протегна ръка и посочи възвишенията.
— Боллуна — прошепна тя.
Мат кимна.
— Да, Болоня.
Той се обърна към виещата се стълба, за да слезе отново долу.
— Утре сутринта тръгвам.
Аруула застана на пътя му. Направи уплашена физиономия. Ужасените й очи сякаш питаха: „Къде?“
— Отивам в Болоня — каза Мат.
— Тогава ти умира… — прошепна тя.
— Но аз трябва да отида в града.
— Не! — Тя го обгърна с ръце и здраво се притисна към него, сякаш не искаше да го пусне никога.
Някакъв чужд демон, за когото Балоор не знаеше, изглежда, беше на страната на Маддракс. Говорещият с боговете не можеше да си обясни другояче как фалшивият бог успя да оцелее след две нападения на геягудоо и едно на вулфаните.
Приземи се с фреккойшера си върху гигантско кълбо в покрайнините на Боллуна. Кълбото имаше диаметър, по-голям от хвърлей копие и цялото беше покрито от пълзящи храсти. Също така потънала в клонки и мъхове ограда заобикаляше заравнената най-висока точка на кълбото. Няколко ниски брези растяха върху него. Също така голи храсти и трънаци. Достатъчно гъсти, за да скрият фреккойшера от случайни погледи.
Балоор мина покрай частично порутената ограда и си подготви място за наблюдение. Можеше да вижда надалеч в обраслите с гора руини на града. Тук и там се вдигаха облаци дим. На хоризонта зад града се извисяваше някаква планина. Имаше добър обзор и от другата страна. Ясно виждаше подобната на гъба сграда. Беше разположена в края на просеката, по която Зорбан водеше ордата си.
Никога не би се осмелил някой член на ордата да влезе в града. Не и народ от отвъдната страна на ледената планина, който си разказваше страховити истории за ужасните жители на мъртвите градове в Южната земя.