На входа към главната квартира ни посрещна господин Джордж. Забелязах, че гледаше по-сериозно от обикновено и усмивката му бе някак си принудена.
— Гуендолин, господин Марли ще те придружи до долу за елапсирането. Грейс, вас ви очакват в драконовата зала.
Погледнах въпросително към майка ми.
— Какво ли искат от теб?
Тя вдигна рамене, но изведнъж доби напрегнат вид. Господин Марли извади черната превръзка.
— Елате, госпожице. — Хвана лакътя ми, но веднага го пусна, когато забеляза погледа ми. С огненочервени уши и през здраво стиснати устни, той рече с хриплив глас: — Последвайте ме! Днес по обед програмата ни е доста гъста. Вече съм настроил хронографа.
Отправих към мама последна окуражителна усмивка, после се запрепъвах след господин Марли надолу по коридора. Той наложи чудовищно темпо и както обикновено, си говореше на глас. На следващия завой щеше да се блъсне в Гидиън, ако той умело не бе успял да го избегне.
— Добро утро, Марли! — поздрави Гидиън спокойно, когато адептът със закъснение подскочи смешно встрани.
Сърцето ми също подскочи, най-вече защото веднага щом ме видя, върху лицето на Гидиън цъфна усмивка с размерите на източната делта на Ганг. (Най-малко!)
— Здрасти, Гуени, добре ли спа? — попита той нежно.
— Но какво правите още тук горе? Отдавна трябваше да сте при мадам Росини и вече преоблечен — разписка се господин Марли. — Днес програмата ни е наистина доста гъста и мисията Черен турмалин/Са...
— Вие избързайте напред, Марли — каза Гидиън любезно. — С Гуени ще ви настигнем след няколко минути. А след това за нула време ще се преоблека.
— Вие нямате право... — започна адептът, но изведнъж любезността в погледа на младежа изчезна и той стана толкова студен, че господин Марли се присви. — Но не трябва да забравяте да й завържете очите — добави, като му връчи черната превръзка и с дълги крачки забърза напред.
Гидиън дори не го изчака да се скрие от погледа ни, преди да ме придърпа в прегръдките си и да ме целуне.
— Толкова ми липсваше!
Много се радвах, че Ксемериус не присъстваше, когато в отговор прошепнах нежно:
— И ти на мен.
Обвих ръце около врата му и страстно отвърнах на целувката му. Гидиън ме притисна към стената и се откъснахме един от друг едва когато една от картините на стената падна до краката ми. Една картина с маслени бои, изобразяваща четири мачтов кораб в бурно море. Останала без дъх, се опитах отново да я закача на стената.
Гидиън ми помогна.
— Вчера вечерта исках да ти се обадя, но после реших, че майка ти е права. Ти наистина се нуждаеше от сън.
— Да, така е. — Облегнах гръб на стената и му се усмихнах. — Разбрах, че тази вечер заедно ще ходим на парти.
Той се засмя.
— Да, среща за четирима, заедно с малкия ми брат. Рафаел беше във възторг, особено когато научи, че идеята е била на Лесли. — Гидиън погали с върховете на пръстите си бузата ми. — Някак си си представях първата ни среща по друг начин, но приятелката ти може да бъде много убедителна.
— А спомена ли ти, че става дума за костюмено парти?
Той вдигна рамене.
— Нищо повече не може да ме шокира. — Пръстите му продължиха разходката си надолу към врата ми. — Вчера имахме още толкова много неща да... обсъдим. — Прокашля се. — Бих искал да науча всичко за дядо ти и как, по дяволите, си успяла да се срещнеш с него. Или по-скоро, кога. И какво общо има с всичко това онази книга, която приятелката ти размахваше, сякаш е Свещеният граал?
— О, „Ана Каренина“! Донесох ти я, въпреки че според Лесли трябва да поизчакаме малко, докато наистина се убедим, че си на наша страна. — Понечих да бръкна в чантата ми, но нея я нямаше. — По дяволите! Преди малко, докато слизахме от лимузината, мама взе чантата ми.
Отнякъде прозвуча мелодията Nice Guys Finish Last*. Нямаше как да не се засмея.
* „Добрите момчета финишират последни“ — песен на американската пънк рок група „Грийн Дей“. — Бел. ред.
— Това да не би да е...
— Ъ... ами да. Не е ли подходяща? — Гидиън измъкна мобилния си телефон от джоба на панталона си. — Ако е Марли, ще го... О! Майка ми. — Той въздъхна. — Намерила е подходящ интернат за Рафаел и иска аз да убедя брат ми да отиде там. После ще й се обадя.
Телефонът не спираше да звъни.
— По-добре се обади. През това време набързо ще отида да взема книгата.
Спринтирах, без да дочакам отговора му. Вероятно господин Марли щеше да откачи долу, в мазето, но нямаше значение.