— Мислех, че сте на онова парти! — каза вместо поздрав по-малкият ми брат.
Не знаех кое му беше по-неудобно: това, че заедно с малката ни сестра гледаше детски филм, или, че и двамата вече бяха облекли пижамите си, и то небесносините, които пралеля Мади им бе подарила за Коледа. Специалното при тях беше качулката със заешките уши, която според мен — както и според пралеля Мади — беше страшно сладурска, но когато си на дванайсет, може би си на друго мнение. Особено когато неочаквано дойдат гости и приятелят на по-голямата ти сестра е облечен с мега яко кожено яке.
— Шарлот излезе още преди половин час — обясни Ник. — Леля Гленда подскачаше около нея като кокошка, която току-що е снесла яйце. Уф, недей! Престани да ме целуваш, Гуени! Държиш се също като мама преди малко. Защо изобщо сте още тук?
— По-късно ще отидем на партито — отвърна Гидиън и се отпусна до него на дивана.
— Яснооо — рече Ксемериус, който мързеливо лежеше върху купчина списания "Дом и градина“. — Истински яките типове винаги пристигат последни.
Каролайн гледаше с обожание Гидиън.
— Познаваш ли Маргарет? — Тя протегна към него плетеното си прасенце, което лежеше в скута й. — Можеш да я погалиш.
Той послушно погали играчката по гърба.
— Много е мека. — Той погледна с интерес към екрана на телевизора. — О, вече сте на мястото, където експлодира цветното оръдие? Това е любимата ми част.
Ник му хвърли подозрителен кос поглед.
— Гледал си „Камбанка“?
— Намирам изобретенията й за много готини — отвърна Гидиън.
— Аз също — рече Ксемериус. — Само прическата й е малко... смотана.
Каролайн въздъхна влюбено.
— Толкова си мил! Вече по-често ли ще ни идваш на гости?
— Боя се, че да — отвърна вместо него гаргойлът.
— Надявам се, че да — каза Гидиън и погледите ни се преплетоха за миг.
Аз също не успях да потисна една влюбена въздишка. След ползотворното ни посещение на хранилището за костюми на пазителите се отбихме за малко и в манипулационната на доктор Уайт и докато спътникът ми се запасяваше там с най-различни принадлежности и инструменти, изведнъж ми бе хрумнала една мисъл.
— Така и така крадем, можеш ли да вземеш и една ваксина срещу едра шарка?
— Не се притеснявай, ти си ваксинирана срещу всички болести, които можеш да срещнеш при пътуванията си във времето — бе отвърнал той. — Разбира се, и срещу вариола.
— Не е за мен, за един приятел е. Моля те! Ще ти обясня по-късно.
Гидиън бе повдигнал вежда, но без да коментира повече, бе отворил шкафа с медикаменти на доктор Уайт и след кратко търсене бе взел една червена опаковка. Затова, че не бе задавал въпроси, го обичах още повече.
— Изглеждаш така, сякаш всеки миг ще ти потекат лигите от устата — върна ме обратно в реалността Ксемериус.
Измъкнах ключа за вратата към покрива от захарницата в шкафа.
— От колко време вече мама е във ваната? — попитах Ник и Каролайн.
— От петнайсетина минути най-много. — Сега вече Ник изглеждаше много по-спокоен. — Тази вечер беше някак си странна. Непрекъснато ни целуваше и въздишаше. Престана едва след като господин Бърнард й донесе едно уиски.
— Едва от петнайсетина минути? Значи, би трябвало да имаме достатъчно време. Но ако излезе по-рано от очакваното, моля ви не й издавайте, че сме на покрива.
— Добре — каза Ник, а гаргойлът затананика глупавата си песничка:
Гидиън и Гуендолин с буйна страст
мляскат се под навеса на входа наш...
Хвърлих на Гидиън един ироничен поглед.
— Можем ли да започваме, разбира се, ако успееш да се откъснеш от „Камбанка“.
— За щастие, знам как свършва.
Той взе раницата си и се изправи.
— До скоро! — промълви Каролайн след нас.
— Да, до скоро. Предпочитам да продължа да гледам как работят феите, отколкото да ви зяпам вас, докато се натискате — изграчи Ксемериус. — Все пак имам някаква демонска гордост и не искам някой да ме обвини, че съм воайор.
Не му обърнах внимание, а се изкачих по тясната стълба и отворих капандурата. Беше сравнително мека пролетна вечер — перфектното време за посещение тук горе, а и за целувки. От мястото ни имахме прекрасна гледка над съседните къщи, а от изток луната грееше над покривите.
— Защо се бавиш? — извиках тихо надолу.
Главата на Гидиън се показа през капандурата, а после целият изскочи навън.
— Мога да разбера защо това е любимото ти място — рече той, свали раницата си и внимателно коленичи.
Никога досега не ми бе правило впечатление, че особено нощем това място бе наистина романтично с морето от блестящи светлини на града, които се простираха зад орнамента от ковано желязо сякаш в безкрайността. Следващия път можехме да си направим пикник тук, с пухкави възглавници и на свещи... и Гидиън можеше да донесе и цигулката си... и дано по това време Ксемериус да е в почивка.