Той е бил в къщата още преди да се родя и майка ми казваше, че го е имало още когато тя е била малко момиченце. Затова вероятно той е почти на годините на лейди Ариста, дори и да не изглеждаше на толкова. Той живееше в един апартамент на втория етаж, до който се достигаше по отделен коридор и стълба от първия етаж. Беше ни забранено дори да пристъпим в коридора.
Брат ми твърдеше, че господин Бърнард е поставил там капани, за да държи настрана неканени посетители. Но не можеше да го докаже. Никой от нас не беше посмял да пристъпи в този коридор.
— Господин Бърнард се нуждае от лично пространство — казваше лейди Ариста често.
— Да, да — отвръщаше тогава майка ми. — Май всички тук имаме нужда от това. — Но го казваше толкова тихо, че тя не можеше да я чуе.
— Баба ви е в музикалния салон — информира господин Бърнард Шарлот.
— Благодаря — отвърна тя, заряза ни в коридора и се затича нагоре по стълбите. Музикалният салон се намираше на първия етаж и никой не знаеше защо се казва така. Там дори пиано нямаше.
Това беше любимата стая на лейди Ариста и пралеля Мади. Въздухът там миришеше на парфюм от теменужки и дима от цигаретите на баба и много рядко се проветряваше. На човек му се замайваше главата, ако се застоеше по-дълго там.
Господин Бърнард затвори вратата. Успях да хвърля още един бърз поглед покрай него към отсрещната страна на улицата. Мъжът с шапката още беше там. Привидя ли ми се или наистина вдигна ръка, сякаш поздравяваше някого? Може би господин Бърнард или дори мен?
След като вратата вече бе затворена, не можах да довърша докрай мисълта си, защото изведнъж чувството в стомаха отпреди малко, сякаш се намирам във влакче в увеселителен парк, се завърна. Всичко пред погледа ми изчезна. Колената ми се подкосиха и трябваше да се подпра на стената, за да не падна.
И в следващия момент чувството на замаяност вече бе отминало.
Сърцето ми биеше като лудо. Нещо с мен не беше наред. На никой не му се завиваше свят на два пъти в рамките на два часа без причина.
Освен ако... ох, глупости! Сигурно растях прекалено бързо. Или пък имах... хм... тумор в мозъка? А може и просто да бях гладна.
Да, това трябваше да е. От сутринта не бях яла нищо. Нали обядът ми се озова върху ризата ми. Въздъхнах от облекчение.
Едва сега забелязах, че господин Бърнард ме наблюдава изучаващо с бухалските си очи.
— Внимавай — възкликна той с голямо закъснение.
Почувствах как се изчервявам.
— Ами аз отивам... да си пиша домашните — измърморих.
Господин Бърнард кимна с безразличие. Но докато изкачвах стълбите, чувствах погледа му, прикован в гърба ми.
Върнах се от Дърам, където Грейс Шепърд, по-малката дъщеря на лорд Moнтроуз, изненадващо роди дъщеря. Всички се радваме на раждането на
Гуендолин Софи Шепърд
2,46 кг, 52 см
Майката и дъщерята са в добро здраве.
Изказваме сърдечни благопожелания на нашия Велик пазител по случай раждането на петото му внуче.
И3 XPOHИKИTE HA ПA3ИTEЛИTE
ДОКЛАД: TOMAC ДЖОРДЖ, BЪTPEШEH KPЪГ
10 октомври 1994 r.
Глава 2
Лесли наричаше къщата ни „благородничееки дворец“ заради многото стаи, картини, антики и дървена ламперия. Тя подозираше, че зад всяка стена има таен вход и във всеки шкаф най-малко едно тайно чекмедже. Когато бяхме по-малки, при всяко нейно посещение тръгвахме на изследователска експедиция из къщата. Това, че всякакво тършуване ни беше строго забранено, го правеше още по-вълнуващо. Развивахме все по-откачени стратегии, за да не ни хванат. С времето наистина открихме няколко тайни чекмеджета и дори една тайна врата. Тя се намираше на стълбището зад една картина, на която бе нарисуван дебел мъж с брада и извадена шпага. Бе възседнал кон и гледаше мрачно.
Според пралеля Мади, мрачно гледащият мъж беше моят прапрапрапрачичо Хю и неговата ловна кобила, наречена Дебелата Ан. Вратата зад картината водеше към няколко стъпала, по които се слизаше към една баня, но въпреки това беше някак си тайнствено.
— Такава си късметлийка, че живееш тук! — казваше винаги Лесли.
Според мен Лесли беше късметлийката. Тя живееше с майка си, баща си и едно рунтаво куче на име Барти в уютна къща в Кенсингтън. Там нямаше никакви тайни, никакви зловещи прислужници и изнервящи роднини.