Изкормиха водача и го нанизаха на дългия прът за маркиране на територия. Под тежестта на мъртвото тяло прътът опасно провисна. Да го върнат в селището без чужда помощ означаваше да изоставят мъртвите мюти и оръжията им.
Кадилак пусна пръта и каза:
— Ти ще отидеш за помощ. Аз ще остана тук да пазя. Вземи арбалета на лъвските сърца. — Той опъна тетивата, като изохка от болка, постави стрела и й го подаде.
Клиъруотър не го взе. Гледаше покрай него към равнината на север — дома на Бялата смърт.
— Бягащи облаци — каза тя.
Кадилак се обърна и погледна. Видя ниска прашна мъгла да виси във въздуха над един далечен хълм — знак, който показваше, че се движи група воини; тичаха с характерния си бяг с големи скокове, който позволяваше на мютите да изминават големи разстояния; понякога тичаха двадесет и четири часа без почивка, като спяха на краката си, както птиците на крилата си, направлявани от някаква мистериозна вътрешна навигационна система.
Движещият се облак, носещ се срещу потъналата в сянка сиво-синя земя от другата страна, хванат от полегатите лъчи на слънцето, пламна в оранжев огън. Кадилак бързо зареди арбалета си.
— Възможно ли е онези две врани да са отлетели да доведат още свои братя? — попита загрижен той. От опита си със силите на Мистър Сноу Кадилак знаеше, че ако повелителите се изтощят, силата им не се връща скоро. Ако онези, които сега тичаха към тях, бяха мародерстващи лъвски сърца…
— Повдигни ме и ще ти кажа — рече Клиъруотър.
Кадилак хвана ръцете си, така че Клиъруотър да може да се качи на раменете му, и пак изпъшка от болката в ребрата.
Клиъруотър, която като повечето мюти, беше надарена с необикновено остро, почти като на ястреб зрение, видя златните пера върху шлемовете на тичащите и каза:
— Мечки са… — Замаха буйно с ръце, след това скочи пъргаво на земята и погледна усмихната Кадилак. — Идват да ескортират триумфално своя воин-летописец до дома.
След петнадесетина минути отрядът М’Кол мечки пристигна. Водеше го Мотор-Хед, най-безстрашният племенен брат на Кадилак. Силен млад воин, тежко сложен като мъртвия Шакатак, той беше напълнил не един, а два кола с глави. С него бяха Хок-Уинд, Чейнсо, Блек-Топ, Брас-Рейл, Стийл-Ай, Тен-Фор и Конвой, всичките носещи — според обичая — имена на сила, някога принадлежала на героите от Старото време. Всеки беше облечен според ексцентричната мода на воините мюти: кожените плочи, покриващи телата им, бяха украсени с трофеи и емблеми, доказателство за тяхното мъжество и храброст. Носеха безжизнените тела на Канонбол и Фриуей, провесени на прясно отсечени фиданки като мъртви бързокраки.
Мотор-Хед заобиколи телата на Торпедо и Шакатак, кимна одобрително, после отиде до Кадилак и обгърна с ръка раменете му.
— Добра работа, малък пясъчен червей. — И махна към телата на Канонбол и Фриуей.
— Сигурно страшно си ги изплашил. Облакът от техния бяг се издигаше към небето като кула!
Кадилак погледна скришом Клиъруотър. Тя му се усмихна и каза:
— Той уби също и бързокракия.
Тази новина предизвика одобрителни възгласи от племенните братя на Кадилак. Конвой преброи разклоненията на рогата.
— Десет клона! Досега няма по-добър трофей.
Мотор-Хед неохотно добави своето одобрение.
— Така, пясъчен червей… борбата с думи не е ли достатъчна да ти запълни деня? Смяташ ли да се биеш, да ловуваш и да тичаш с мечките?
Кадилак погледна подиграващия го Мотор-Хед.
— Не става ли гъсеницата пеперуда? Защо един пясъчен червей да не стане воин, достоен да носи името на своето божество?
Мотор-Хед се засмя и скръсти ръце.
— Езикът ти хвърля искри, летописецо. А сега ръцете ти държат остро желязо. Ти осигури месо и ти дъвка кост. — Обърна се към другите воини: — Какво ще кажете, братя… не заслужава ли Кадилак да е един от нас?
Един подир друг Хок-Уинд, Чейнсо, Блек-топ, Брас-Рейл, Стийл-Ай, Тен-Фор и Конвой протегнаха десните си ръце към Кадилак — пръстите бяха стиснати в юмрук, палецът вдигнат.
Мотор-Хед свали украсения си с пера шлем-маска и го сложи на главата на Кадилак.
— Добре дошъл, кръвни братко мечка! Нека ръката ти удря безмилостно и точно, нека сърцето ти бъде силно, нека името ти бъде почитано в огнените песни на нашия народ!