Старият приятел отговори с мъчителен, задавен смях. Бащата-настойник на Стив беше тридесет и четири годишен. Джак знаеше, че до една година ще умре от лъчева болест. Всички го знаеха, но никой не се чувстваше тъжен от това, нито го приемаше трагично. Неговото упорито оцеляване досега беше истинско чудо. Малцина пионери доживяваха над тридесетте. Наистина повече от трекерите, изпълнявали операции над земята, загиваха преди това — убити в акция или изтеглили трик, или, по-жалко, екзекутирани пред телевизионни камери за нарушение на Първи кодекс.
Живеещите под земята имаха по-голяма продължителност на живот, но дори и те не живееха вечно. Ани, която беше на тридесет и четири, и нейният брат, Барт, двадесет и девет годишен щабен офицер, никога не се бяха качвали на повърхността и не бяха боледували нито ден — и въпреки това щяха да умрат след четиридесет и втория си рожден ден. Защото въпреки забележителните успехи на науките за живота през последните три столетия тайната за дълголетие не беше открита.
Най-старият трекер беше умрял на рекордната възраст четиридесет и пет години.
Най-старият обикновен трекер.
Настоящият Генерален президент на Федерацията беше — ако се съдеше по видеоизображенията му — жизнен шестдесет и пет годишен мъж, а неговият предшественик беше живял до осемдесет. Никой не беше обяснил на Стив защо е така. Но беше така. Джеферсънови бяха Първото семейство, защото живееха по-дълго от всички други. И живееха по-дълго от всички други, защото бяха родени да управляват Федерацията.
Така се казваше в Наръчника.
Стив прегърна своята майка-настойница.
— Аз наистина работих много, Ани. Ще ми простиш ли?
Ани се засмя.
— За какво… че си четвърти от курса?
— Трябваше да съм първи.
— На мен четвърти ми звучи доста добре — каза Ани. — Джак не беше дори между първите двадесет.
— „Орлите“ взеха три от първите четири места — каза Барт. — Никоя ескадрила не го е постигала досега.
Стив се обърна към Барт.
— Вие не разбирате, сър. Аз трябваше да съм първи. Трябваше да съм почетен кадет. Бях измамен.
Лицето на Барт се стегна и добродушната му усмивка изчезна.
— Тази твоя мисъл наистина е лоша, Стив. Системата не прави такива грешки.
— Няма нищо лошо, ако едно момче иска да е най-доброто — каза Ани. — Ние го възпитахме да мисли така още преди да е проходил. И Роз също.
Барт поклати глава.
— Да искаш да си и наистина да си е съвсем различно. Едно момче и едно момиче не трябва да живеят с такава мисъл. Но да полагаш максимум усилия — това е съвсем друго. Това се очаква от всички нас. Точно както е казано в Книгата.
Стив кимна почтително. Барт беше началник на военната полиция за територията на Ню Мексико. Младите мъже, които планираха да направят кариера, не спореха с началници на военната полиция. Дори и да бяха роднини.
— Постарах се, сър.
Барт го потупа по рамото.
— Това е всичко, което може да направи човек. Всичко е премислено, момче. Семейството се е грижило за теб от деня на твоето раждане. По същия начин, по който се грижат за всички нас. Един трекер не бива да оспорва заповедта, която му е дадена, или мястото, което му е определено. Трябва единствено да се запита: „Полагам ли достатъчно усилия? Правя ли всичко, което е по силите ми?“
— Точно така — каза Ани.
Джак махна немощно с ръка.
— Ти завърши. Това е важно. Бележките не означават нищо. Единственият начин, по който планеристът може да се докаже, е боят.
— Точно така. — Роз хвана за ръка Стив и майката-настойница. — Сега някой ще ни снима ли преди брат ми да е станал толкова прочут, че да няма време и да говори с мен?
Останалата част от следобеда премина в разглеждане на забележителности. Както при всеки парад по случай завършване, Авиационната академия беше отворена за разглеждане от роднините на курсистите от старшия курс. Храна и пиене се раздаваха безплатно в столовата — сервираха първокурсниците. Второкурсниците бяха разводачи из класните стаи и другите учебни помещения и правеха практически демонстрации на летателните съоръжения, симулаторите и оръжията. Стив се зае с инвалидната количка на своя баща-настойник, но след един час разглеждане, когато острозъбата змия в него изпълзя от тайното си леговище и започна да го гризе в друга част на тялото му, лицето на Джак Брикман помръкна. Ани му даде две хапчета клауд-найн, изпъкналите мускули на мършавия му врат се отпуснаха и той заспа наркотичен сън.