— Почакай! — извика Кадилак. — Нали това включва и мен?
Мистър Сноу повдигна рамене и се изправи.
— Това означава, каквото казва. Ти си летописец. Разтълкувай го.
Глава 6
Минути след като пристигна в жилището на роднините си, Стив легна и спа цели два дни и две нощи. Безмилостният темп на последната година в Авиационната академия плюс допълнителният адреналин, напомпан в тялото му при последните изпити и самостоятелния полет над повърхността, бяха претоварили ума и тялото му. Чак когато се отърси от чувството, че ще бъде събуден от безжалостния електрически звънец, натрупаната от месеци умора изчезна. Докато лежеше, той почувства болезнената умора да се оттича от костите и плътта му, да се оттегля във всички посоки като бавно горящ огън; тялото му се изпълни с монотонна нежна болка, която проникваше във всички фибри, процеждаше се от всички пори. До момента, когато стана непоносима и го обви тъмнина.
Районът Рузвелт — мястото, където Стив беше отрасъл и където беше ходил на училище и с което той се идентифицираше с второто си име — беше оперативен щаб и база на десетхилядна дивизия трекери. Сравнен с Гранд Сентрал той беше без никакви излишества и имаше атмосферата на фронтови град, но беше различен от всичко друго, построено от новаторския запад. Беше самозадоволяващ се миниград на много нива. Една термитна колония от хора с въздушно кондициониране и телевизия във всяка дупка, разположена на хиляда и петстотин фута под повърхността в скалите под град Санта Фе отпреди Холокоста. Подобно на всички други някога големи градове на Съединените щати, сега той не беше нищо повече от точка на наземната карта, но името му оставаше, защото то маркираше географското местоположение на базата на Федерацията под земната кора.
Градоустройственият план на Рузвелт/Санта Фе следваше стандартния концентричен план, разработен от инженерите на Гранд Сентрал през осмото столетие. Основно той се състоеше от централен площад, заобиколен от два кръгови транспортни тунела с радиус съответно една и две мили. Други осем транспортни тунела, разположени като спици на колело, свързваха площада с първа и втора кръгови магистрали. На всяка пресечка имаше огромни вертикални шахти (изкачване на две нива или спускане на четири) с жилищна площ, работилници и комунални площи, построени встрани — подобно на небостъргачи, обърнати наопаки. Куполообразният център на район Рузвелт беше известен като площад Ню Дийл; Али и Джак Брикман имаха тук квартира на ниво три–8 на североизток, близо до 2-ра шахта, известна като Дълбоката долина Тенеси.
Стив се събуди чак сутринта на третия ден. Болезнената умора беше изчезнала, но костите му се бяха превърнали в желе. Чувстваше се изцеден, останал без енергия, и не бяха необходими много увещания от страна на Ани да остане в леглото. Роз, сестра му, му донесе табла със закуска от столовата на ниво три и остави до него дистанционното за телевизора.
Федерацията осигуряваше на трекерите девет телевизионни канала. 1 и 2 даваха достъп до архив/банка данни; 3, 4, 5, 6 бяха образователни програми, обхващащи широка гама дисциплини; 7 — професионални умения; 8 беше развлекателен канал, предлагащ разнообразни военни игри, като например популярната „Застреляй мют“. С чувството, че има право да си почине от учебни занимания и че през последните три години се е обучавал достатъчно много да убива мюти, Стив избра девети канал — обществения канал, — който иначе гледаше рядко. Предаванията на обществения канал съдържаха почти изключително вдъхновяващи програми, певци на банални балади за синьото небе, новини от Гранд Сентрал, разнообразявани със затъпяващи „местни новини“.
Една такава местна новина вървеше сега. Репортаж от мястото на събитието за работни групи от млади ентусиасти. Един сериозен нещатен дописник от район Рузвелт, който настояваше да бъде наричан Рон, поставяше серия от парливи въпроси на един изпотен, прашен, учтиво внимателен тринадесетгодишен ръководител на група.
— Колко метра скала мислите, че са изкопали момчетата и момичетата днес, Даг?
Благодаря и лека нощ. Стив изключи телевизора и дояде останалата част от закуската си, загледан в празния сив екран.
След четири дни виртуално бездействие естественото ниво на енергия на Стив се възстанови и той започна да става неспокоен. Изпитваше желание да говори повече със своя баща-настойник, но Джак не можеше да поддържа смислен разговор. След размяна на две или три реплики се изтощаваше, гласът му отслабваше и той губеше нишката на разговора.