Мистър Сноу затвори очи, пое дълбоко дъх и обърна лице към слънцето. Небето беше станало тъмносиньо. Кадилак чакаше търпеливо.
Накрая старият човек отговори:
— Когато лицето на луната си отиде три пъти.
— И какъв облачен воин са избрали Небесните гласове?
Мистър Сноу въздъхна дълбоко и отпусна глава върху гърдите си. Клепките му трепнаха, очите му се отвориха.
— Неговото пътуване към нас започва. Той живее с мечтите на младите мъже. За славни подвизи, за триумф, за сила, за величие. — Мистър Сноу повдигна очи и погледна Кадилак. — Но както всички млади мъже, той мисли, че тези неща се дават даром. Той още не знае колко много плаща светът за такива мечти.
Глава 2
Когато инспекторът влезе в залата, сто души от ескадрила „Орел“ изпънаха рамене и изправиха гърбове на чиновете си. Той ги огледа бегло със сивите си безизразни очи, после разгледа внимателно списъка във видеобележника си.
— Авъри?
Мил Авъри се изправи и застана мирно, опънал ръце по кантовете на синята си планеристка униформа.
— Да, сър!
— Трети полет.
Авъри взе каската си, отдаде отривисто чест и бегом се отправи към вратата.
Инспекторът на ескадрилата въведе код срещу името на Айерс и вдигна глава.
— Айерс — пети полет.
— Пети полет.
Айерс отдаде чест и побягна.
— Брикман…
Стив Брикман скочи, събра пети и викна:
— Слушам, сър!
— Шести полет.
Змийската яма.
Брикман тихо ахна от изненада.
Сивите очи на инспектора го стрелнаха.
— Нещо не е наред ли?
— Съвсем не, сър!
— Тръгвай тогава.
Брикман взе шлема си от чина и отдаде чест.
Вниманието на инспектора вече беше другаде.
Докато тичаше по коридора, който водеше към симулатора и съоръженията за свободен полет, Брикман прокле късмета си. Изпитът в края на курса се състоеше от осем части. Като всички други кандидати, той се надяваше да започне с някое от по-лесните съоръжения. А сега неговият първи тест трябваше да се проведе на най-трудното.
Съоръжението „Змийска яма“ — както беше кръстено от отдавна измряло поколение кадети-планеристи — беше описано официално в Наръчника за обучение на Академията като двоен свредел и включено в дневните процедури като Шести полет.
Състоеше се от две кръгли платформи около два масивни стълба, разположени един до друг в дълбока шахта. Приличаха на два гигантски тирбушона с обратни витки: лявата платформа се спускаше единадесет пълни обиколки по посока на часовниковата стрелка, дясната също толкова, но обратно на часовниковата стрелка. Със спускането си всяка платформа в шахтата създаваше тунел от въздушно пространство сто и тридесет фута широк и деветдесет фута висок. В центъра на тунела двете платформи се допираха и позволяваха на кадета-планерист на борда на един от делтапланерите „Скайхок“ на Академията да прелети от едната в другата, промушвайки се нагоре и надолу през тунела с почти непрекъснати променливи серии от възходящи и низходящи осмици и леви или десни завъртания плътно около двата стълба.
Пистите за излитане и кацане, разположени в летателните тунели на върха и на дъното на съоръжението, бяха свързани с бързи асансьори, които можеха да пренасят два скайхока със сгънати криле.
Общата височина на Змийската яма беше хиляда и двеста фута. Шахтата със спиралните платформи беше седемстотин на триста и петдесет фута. Всеки тунел за достъп до полет беше сто и петдесет фута широк, сто фута висок и четвърт миля дълъг.
Цялата колосална структура заедно с другите съоръжения и останалата част на Авиационната академия беше изкопана в скалите на неколкостотин фута под пустинните пясъци на Ню Мексико близко до руините на един град, който в предисторията на Федерацията беше известен като Аламогордо.
Брикман познаваше всяка извивка и завой на Змийската яма. Знаеше, че ще стигне до финала и ще изпревари по обща оценка останалите от старшия курс. Но за него това не беше достатъчно. Той искаше да постигне максималния възможен брой точки.
Оттам идваше проблемът. Това означаваше, че изпълнението му в Змийската яма трябва да е идеално. И не само в Змийската яма, но и на всички други съоръжения и летателни симулатори. Защото Брикман искаше не само да завърши като първенец на класа; той искаше да получи максималния възможен брой точки. Нещо, което никой планерист не бе постигнал в стогодишната история на Академията.