Стив седна и загледа печатната извадка на екрана. Беше озаглавена: „922–854–6/МАГЬОСНИЧЕСТВО НА МЮТ“.
— Тук има думи, които никога не съм срещал.
— Няма значение — отсече Казан и седна на ръба на масата. — Просто чети на глас.
Стив пое дълбоко дъх и започна:
— Магьосничество на мют. От време на време се разпространяват слухове, че мютите притежават паранормални… какво значи това?
— Продължавай — заповяда Казан.
— … паранормални възможности за комуникация и способност да контролират природните сили. Тази претенция може определено да бъде отхвърлена. Многократните изследвания показват, че временните тактически успехи, постигнати от племената мют в атаките на ешелоните и попътните станции, без изключение се дължат на некомпетентност или недостатъчна воля на командира на ешелона и неговите екипажи. Във всеки разгледан от експертите случай за допускане на… мистични… сили при мютите е установено, че то е било използвано от не изпълнили задълженията си лица, с цел да дадат някакво обяснение за неуспеха си и с надеждата да избегнат наказание. — Стив погледна Казан.
— Това е официалното — каза тя.
Стив затвори файла, взе сензорната си карта за самоличност и я прибра в защитния портфейл.
— Да, но… вярно ли е?
Казан присви очи.
— Ще се правя, че не съм чула това.
На шестия ден депото беше изпълнено с роднини на екипажите от съседния район Никсън. Направлявани от военната полиция, те вървяха в редици по дългите перони и притиснати до ограничителните бариери, наблюдаваха как под погледа на Хартман и неговите десетима заместници екипажът се подрежда отделение подир отделение край „Дамата“.
Под гърмящата команда на Бък Макдонъл екипажът застана мирно, а полюшващата се тълпа замлъкна — и от високоговорителите на гарата прозвуча познатата, вълнуваща сърцата фанфара за Първото семейство. На вездесъщите телевизионни екрани се появи лицето на Джордж Уошингтън 31-ви и с твърд, добре модулиран глас той произнесе кратка вдъхновяваща реч — на която екипажът на „Дамата“ и тълпата отвърнаха с гръмогласно „ХЕЙ!“
При командата „КАЧВАЙ СЕ“ екипажът бързо се качи и зае местата си. Херметичните люкове се затвориха; на видеокомуникационната система на ешелона махащата с ръце тълпа се превърна в електронен образ. Горе на капрата — контролния център на челния команден фургон, — седнал на командирския стол, Хартман извика четящата система и произнесе пред микрофона очакваните с нетърпение думи: „Фургони СТАРТ!“ Турбините с размери на слонове завиха пронизително на максимални обороти. Към двигателните мотори потече енергия. Покритите със стомана гигантски колела се завъртяха и изкараха огромната змия от перона и покрай вълнуващата се тълпа наблюдатели.
На екрана над себе си Стив видя тълпата да тича покрай ешелона; чу хората да крещят ободрително; развълнува се, когато музиката заля перона и ешелона; запя заедно с другите, когато „Луизианската дама“ започна дългото пътуване нагоре по наклона към повърхността на земята, пригласяйки на ехото на химна на пионерите „Жълтата роза на Тексас“.
Глава 8
След няколкото дни, предсказани от Мистър Сноу, една хайка от мечки се върна в селището и съобщи задъхана, че били видели на небето стрелолисти. И посочиха на юг; в небето там, отвъд края на света, имаше тъмни дъждовни облаци и се чуваше бумтеж.
— Колко далече бяха, когато ги видяхте? — попита Мистър Сноу мечките, когато те се изправиха пред набързо събралите се старейшини.
— На два дни тичане — отговори Мак-Трак, водачът на ловната хайка.
— Значи ли това, че желязната змия идва? — попита Кадилак. Той седеше на определеното му място до среброкосия летописец. С изключение на онези мечки, които бяха на предните защитни постове на селището, се бе събрало цялото племе.
Мистър Сноу кимна.
— Да, това е предсказано от Небесните гласове. Облачните воини търсят най-добрия път, по който да мине змията. — Той замълча, после добави навъсено. — И нас.
Наклякалите мюти зашептяха благоговейно.
— Не трябва ли да избягаме? — попита Лонг-Туут[15], старейшина на племето.