Съдбата бе отредила датата на завършване на класа на Брикман да съвпадне с неговия седемнадесети рожден ден и стотната годишнина на Академията. Традиционно, парадът, на който старши кадетите от трети курс бяха произвеждани в дипломирани планеристи, бе част от честването. Когато научи за това щастливо съвпадение, Брикман реши да подари на Академията и преподавателите си нещо специално.
Стивън Рузвелт Брикман. Най-добрият планерист на две столетия. Първенец на випуск 2989 с двеста точки от полет по релеф и носител на престижния трофей „Минитмен“ — награда при завършване за най-добро представяне по време на цялото обучение.
Брикман стигна до портала за достъп в Змийската яма, спря, пое няколко пъти дъх, провери ръбовете на планеристката си униформа, после влезе в офиса на инспектора на съоръжението и регистрира пристигането си, като пъхна идентификационната си карта в контролната конзола на вратата.
Щом получи разрешение да влезе в летателния район, изтича до платформата, където два скайхока бяха подготвени от шестима души от наземния състав на Академията. Боб Карол, главният летателен инструктор, стоеше на края на пистата и приказваше с един от десетимата инспектори, изпратени от Гранд Сентрал да проведат летателните тестове и да сложат оценки.
Брикман удари токове, вдигна лакът на височина на рамото и отдаде чест, свил ръка като добре смазан автоматичен нож, пръсти, длан и китка в една линия, краят на черната му ръкавица точно на сантиметър от значката с лента и звезда на войнишкото кепе.
— Старши кадет 8902 Брикман готов за изпитен полет, сър!
Инспекторът го погледна със сух, оценяващ поглед, отвори видеобележника си, огледа текста на широкия един сантиметър дисплей, стисна устни и кимна на Карол.
— А, да… вашият първенец. — После се обърна към Брикман. — Добре. Чуйте задачата. Излитане и кацане от тази писта. Най-напред завой наляво. Останалата част от полета надолу. Връщането ще бъде означено с маркери за курс на всяко ниво. Реализационен цикъл петнадесет ъглови градуса. Наказателни точки за отклонение от курса и височината и… ще летите срещу часовниковата стрелка. Целият полет ще се отрази върху окончателната оценка. Разбрахте ли задачата?
— Тъй вярно, сър!
— Добре. Излитате при зелена светлина. — Инспекторът отвърна на поздрава на Брикман и тръгна към стаята за контрол на полети.
Главният летателен инструктор Карол, тридесетгодишен морски пехотинец с коса с цвят на пясък, погледна Брикман съчувствено. Като всички от персонала на Академията, Карол беше суров, взискателен инструктор, но ако му беше позволено да направи услуга на някой кадет, това щеше да е Брикман.
— Очаквах да извадиш по-добър късмет — каза той. — Как се чувстваш?
Застанал вече свободно, Брикман си позволи кратко свиване на рамене извън устава. Познаваше Карол; инструкторът знаеше, че с този тест той няма да спечели първото място.
— Някой трябва да бъде пръв.
ГЛИ Карол посрещна отговора на Брикман с иронична усмивка.
— Да де. Действай.
Брикман застана мирно и отдаде чест.
Карол отговори небрежно, сякаш прогонваше муха от челото си. Дисциплината беше едно, отдаването на чест съвсем друго. Изправен ежедневно от години пред фанатични кадети, той много често чувстваше дясната си ръка като на панти:
— Успех.
— Благодаря, сър.
— И, Брикман…
Брикман спря.
— Да, сър?
— Този свят е жесток. Добрите момчета невинаги завършват първи.
— Ще се постарая да го запомня, сър.
— Запомни го — каза Карол. — Но нека това не те спира да опиташ. — Той понижи глас. — Вземи номер две. Механизмите за управление са по-добри. — Кимна на Брикман, че е свободен, и го загледа как тича към паркираните самолети.
„Скайхок“ — единствените произвеждани от Федерацията планери — се състояха от малка триколесна кабина и двигателен отсек с витло и рул. Бяха дълги четиридесет и пет стъпки от върха до опашката. Крилото беше покрито с пластмасова обшивка, която можеше да се напомпва като велосипедна гума, за да се получи аеродинамична секция. Моторът се захранваше от акумулатори. За подземни учебни полети — които не траеха повече от тридесет минути — статичният товар на енергийния контейнер беше достатъчен; при полети над земята крилото на „Скайхок“ се покриваше с плат със слънчеви елементи, които, при оптимални условия, осигуряваха практически неограничен полет.