Мистър Сноу поклати глава.
— Не можем да изпреварим облачните воини. Те могат да се издигат над планините като орли и да виждат надалеч като тях. Но можем да скрием колибите си. Трябва да преместим селището в гората, която е на четири стрели от мястото, където се намираме.
Мютите не обичаха горите — предпочитаха да спят под открито небе.
— Там е тъмно — каза един воин, Хърши-Бар. — Бил съм на това място. Дърветата са толкова нагъсто, че клоните ти натискат главата. Няма да можем да дишаме.
— Тъмнината ще ни скрие — каза Мистър Сноу. — И е добре, че дърветата са нагъсто. Желязната змия няма да може да влезе. Страхът от гласовете на гората стяга гърдите ти. Трябва да преодолееш този страх. Направи зелените духове свои приятели и гората ще те подслони и защити. И скоро ще видиш, че можеш да дишаш леко, като на ясен планински връх.
Старейшините приеха съвета на Мистър Сноу, извикаха воините М’Кол от постовете на върха на хълма, племето бързо събра колибите си от кожа и пръти, уви гърнетата и другата покъщнина в рогозки, изплетени от трева, и натовари всичко на колове за носене — носеха ги на рамене по четирима души, като закрита носилка. За два часа двехилядното племе М’Кол беше подредено в две дълги редици с мечки в началото, средата и края на колоната. Ролинг-Стоун, някога велик воин, вече застаряващ, но все още чевръст, даде команда за тръгване; племето тръгна в тръс, после разшири крачка и премина на ход с големи скокове, с каквито се движеха мютите при поход. На края на колоната мечки влачеха клони, за да прикрият следите, оставени от двете редици бегълци.
Когато селището беше изградено отново на една малка просека на неколкостотин метра навътре от южния край на гората, племето се събра и накляка около старейшините, скупчено в различни групи; воините мечки — мъжете над четиринадесет години; жените вълчици — жени воини от същата възрастова група, които при опасност можеха да се бият заедно с мечките, но главната им задача беше отбрана на селището; малките деца от двата пола между шест и четиринадесет години с техните водачи на групи; кърмачките, с деца до пет години; и старейшините на племето — всички над петдесет години. Всички — с изключение на най-малките, които носеха на ръце — бяха вървели сами. Всички над петдесет, които не можеха да вървят, се оставяха да умрат. На езика на мютите, когато се кажеше за някого „без крака“, означаваше, че той е мъртъв или почти мъртъв.
Мистър Сноу седеше от едната страна на старейшините на племето, в случай че трябва да им даде съвет. Кадилак, който седеше зад него, потърси с очи Клиъруотър. Тя беше с племенните си сестри сред вълчиците.
Обсъждаше се как трябва да реагира племето на неминуемото пристигане на желязната змия на тяхна територия. Говореше Айрън-Мейдън, старейшина — защитаваше бързо оттегляне.
— Племената от юг казват, че дъхът на змията превръща хората в кости. Че остро желязо не може да пробие кожата й. Че има очи на главата и опашката, които могат да виждат в тъмното, и че…
Мотор-Хед изсумтя и скочи.
— Защо ни пълниш ушите с измислици на малодушни хора?! Тези на юг не са Плейнфолк. Те живеят под петата на подземните хора. Нека не слушаме повече техните страхливи думи. Имената на техните племена са кал в нашите уши! — Той плю на земята: ритуален жест на открито пренебрежение.
Мистър Сноу вдигна ръка, за да спре гневния отговор на Айрън-Мейдън.
— Не бива да ги съдим. Макар че не са от Плейнфолк, мнозина от нашите южни братя дълго и упорито са се били с острото желязо… и са умрели с името на племето си на уста.
Мотор-Хед се разкрачи и скръсти мускулестите си ръце.
— Те не се бият като нас.
— Хей-яа! — извикаха в хор струпаните воини.
Мистър Сноу се усмихна.
— Никой не се бие като М’Кол. Това е истина, изсечена в сърцето на света. Но онези на юг, които са избрали живота, познават тъмнината на безчестието. Техните ръце и крака са завързани с железни въжета и всички те работят под камшик от изгрев до залез като опитомените волове от Старото време.
— Ой-йее… — изохка племето в един глас и всички се полюшнаха настрана — традиционната реакция при лоши новини.
Ролинг-Стоун, главният старейшина, се обърна към Мистър Сноу и попита: