— Камъкът е изсмукал силата му — обясни Мистър Сноу.
— Магия! — изсумтя пренебрежително Мотор-Хед.
— Не съди прибързано — каза Мистър Сноу. — Ако Небесната майка ни даде съвет, това може да спаси уродливата ти кожа.
В шест сутринта електрическият звънец събуди Стив и другите планеристи и те видяха, че във времето е настъпила коренна промяна. За разлика от ясното, топло небе от предните седмици, през нощта температурата рязко беше спаднала. Гъста мъгла обвиваше ешелона, намалявайки видимостта на по-малко от тридесет метра.
Хартман разви „Дамата“ в права линия, готова да тръгне напред, и извика Казан и командира на въздушните сили в командната кабина.
— Какво мислите?
Джоди сви устни.
— Не е добре, сър. Бях горе на платформата за излитане. От средата на ешелона не се виждат предният и задният командни фургони. Наистина е странно. Виждала съм толкова гъста мъгла, но никога по това време на годината. От друга страна…
— От друга страна, никога не сме били толкова далеч на север — каза Бакстър, командирът на въздушните сили.
— Местна особеност може би? — предположи Хартман.
Не се очакваше вдигане на рамене в отговор на въпросите на командира на ешелона, но Казан допусна неволна грешка.
— Може би е просто някакъв вид температурна инверсия. Но…
— Времето си е време, нали? — каза Хартман.
— Точно така — съгласи се командирът на въздушните сили. Той знаеше какво има предвид Хартман. В Кълъмбъс имаше въведени метеорологични данни от триста години, от започването на надземните операции. Огромната памет на компютъра съдържаше модел на глобални структури на времето отпреди Холокоста. Като се наблюдава теренът и преобладаващите атмосферни условия, трябваше винаги да е възможно чрез сравняване със съхранените данни да се направи приемливо точна прогноза. Опитът ги беше научил, че гъстата сутрешна мъгла по това време на годината обикновено се разсейва, когато слънцето се издигне.
— Ще изчакаме един час — промърмори Хартман, нареди на първия инженер да държи турбините на малки обороти, разстави половината екипаж на пост и заповяда на останалите да проверят личното си снаряжение. Стив и другите нови планеристи, които не бяха спали добре от възбуда, се тормозеха от забавянето. Лицето на Гас Уайт беше грозно ожулено от удара на Макдонъл. Старата служба в отделението на Казан спокойно преглеждаше средствата си за оцеляване. Наземният екип проверяваше действието на бомбодържателите, закрепени от двете страни на кабината на планерите — всеки трябваше да носи по три бидона с напалм.
Един час по-късно „Дамата“ все още беше обвита в гъста мъгла. Стив и Гас заедно с Джоди Казан се качиха на платформата за излитане. Въздухът беше студен и влажен. Ешелонът беше обвит в оловносиво небитие; камуфлажната метална обвивка беше покрита с водни капчици, които се стичаха на тъмни ручейчета по стръмните страни.
Казан сложи шлема си. „Костените куполи“ на планеристите наподобяваха шлемовете, носени преди Холокоста от автомобилните състезатели и мотористите. Единственото, което беше добавено, бяха слушалки, два малки микрофона и един антирадиационен филтър. Както и другите, Джоди беше облечена в черно-кафяво-червена камуфлажна бойна униформа и леки бойни обувки.
Нейният скайхок бе прикрепен на предната секция на платформата за един от двата парни катапулта. Трицевната високоскоростна въздушна пушка двайсет и пети калибър, която можеше да се превключва от троен залп на автоматична стрелба, висеше на гъвкав станок над кабината. Наземен екип проверяваше в кабината две гнезда с кръгли пълнители с по 180 патрона, които Казан беше заредила лично. Това беше традиция сред планеристите. По този начин, ако се получи засечка, не можеш да виниш никого, освен себе си.
Казан закопча каишката на шлема си.
— Отивам да проверя колко гъсти са тия лайна. Ако все пак става за летене, ще изпратим патрул. — Тя посочи с пръст Гас. — Кажи на Букър и Ятс да са готови.
Гас застана мирно.
— Слушам! — Отдаде чест, после скочи през една от „патешките дупки“ — балконите, построени около люковете в страните на фургона за планери.
Букър и Ятс бяха двама от петимата планеристи, вече служещи на борда на „Дамата“, когато Стив и другите новобранци се бяха присъединили към екипажа във форт Никсън-Уърт.