Мютите вече бяха започнали да събличат и да обезглавяват труповете, в езерото много рибарски лодки бяха заети да прибират всичко, което плуваше по водата. Двете половини на горящия кораб бяха потънали, но една-две бури щяха да довършат разрушението и да изкарат на брега друга богата жътва.
Но къде беше Клиъруотър? Ако беше оцеляла, не трябваше ли да е тук, на брега? Обхванати от неочаквана тревога, Стив и Кадилак забързаха през дюните към селището. И тогава видяха конете — струпани около Клиъруотър като пчели около кошер.
Стив я извика, но тя не отговори, а когато стигнаха до кръга коне и се опитаха да привлекат вниманието й, не ги видя. Докато я наблюдаваха да се движи между животните, да докосва главите им и да им говори нежно, бързо стана очевидно, че са свидетели на един изключителен акт на общуване. Клиъруотър беше чужда за всичко извън четирикраките си почитатели, които търпеливо чакаха реда си да установят контакт с нея.
Кадилак от доста време знаеше, че Клиъруотър може да упражнява известна власт върху животните, но никога не беше подозирал, че може да контролира толкова много наведнъж. Стив, за когото всичко това бе огромна изненада, можеше само да се чуди на дълбочината на силите й. Какви други чудеса криеше тя?
Откакто беше предложил идеята да хванат няколко от конете на майсторите на желязо, Стив се мъчеше да реши проблема как тримата да контролират коне без ездачи по време на пътуването на запад. Двамата с Кадилак вече се бяха съгласили, че ако хванат достатъчно коне, ще дават по два — един мъжки и един женски — на всяко племе, което щяха да срещнат по пътя за дома. При условие, разбира се, че има достатъчно да стигнат за всички. Клиъруотър беше намерила решение. Конете бяха готови да я следват навсякъде, подчинявайки се на всяка изречена и неизречена от нея команда…
Клиъруотър демонстрираше това си умение, за да възхити и смае мютските племена. С посочване и щракане с пръсти и с помитащи движения на ръцете тя караше отделните коне или групи с всякакъв брой да препускат в тръс около събраното племе във всяка посока, след това им извикваше да спрат и да се обърнат в обратна посока. Следващата команда ги караше да наведат глави, да направят кръг около старейшините и да ударят копито в знак на поздрав. Беше впечатляващо шоу и винаги извличаше възгласи на одобрение от запленената публика.
А после беше ред на Стив. Единственият начин да ги впечатли беше онзи, който той още не беше готов да покаже. Освен това една телепатична връзка с отсъстващ партньор едва ли щеше да му донесе аплодисменти. Номерът с конете беше труден, но Клиъруотър го изпълняваше с магическа сила и след последното вдъхновяващо обръщение на Кадилак той трябваше да тури капак с един подвиг, граничещ със смъртна опасност, който поставяше на крайно изпитание и доверчивостта, и смелостта му.
Навиваха три сламени рогозки и Кадилак и Клиъруотър забиваха в земята пред Стив два високи пръта на осем стъпки един от друг. След това нанизваха върху прътите две от навитите рогозки. Стив заставаше в бойна поза, измъкваше самурайския меч, който сега носеше, и с неочакван вик с четири светкавично бързи удара скъсяваше рогозките. Лесно беше за публиката да си представи как мечът отсича главата на човек със същата смразяваща лекота.
След това Кадилак викаше върховния воин на племето да влезе в кръга и Стив му даваше меча и му предлагаше да направи същото. Въпреки че не бяха запознати с оръжието, главните колекционери на глави рядко не успяваха да повторят силата и скоростта на смъртоносните удари на Стив; единственото, от което се нуждаеха, бяха няколко пробни замахвания.
Когато главният воин отсичаше няколко пръста от двете рола, доволен, че държи смъртоносно оръжие, Стив поемаше дълбоко дъх и продължаваше към коронния номер. Заемаше стабилна стойка с разкрачени крака и Клиъруотър му подаваше третата навита рогозка. Стив я хващаше здраво за двата края, вдигаше я над главата си и казваше на главния воин да я разсече на две с един удар.
Това винаги предизвикваше тревожно мърморене сред тълпата. Всички вече бяха видели как превъзходно закаленото оръжие разсича навитите на рола рогозки, без да срещне някакво осезаемо съпротивление. Ако воинът приемеше поканата да удари рогозката, мечът щеше да разсече главата на Избрания!…
Същата мисъл беше минала през ума и на Стив, когато Кадилак измисли този номер. Клиъруотър го увери, че той ще е под нейна защита и в безопасност, но Стив някак си, съвсем разбираемо, се нуждаеше от убеждаване. Разбира се, той вярваше в магията. Но ако Талисмана тъкмо тогава имаше почивен ден? С номера, който предлагаха, ако магията не станеше, човек можеше да умре още при първата репетиция. Ако Кадилак бил толкова сигурен, че ще стане, възрази Стив, нека той застанел отдолу.