Стив се намръщи.
— Какво искаш да кажеш?
Кадилак се засмя злобно.
— Не ми играй игрички, Брикман. Защо мислиш сестра ти е на желязната змия?
— Нали си по-умен. Ти ми кажи.
— Тя е примамката на кукичката! И ти или ще се опиташ да я освободиш, или… — Кадилак видя предупреждаващия поглед на Клиъруотър.
— Или какво? Хайде, да чуем.
— Или ще ни продадеш на реката. — Гласът на Кадилак беше тих, но очите му не се откъсваха от очите на Стив.
— Разбирам. Мислиш, че са я докарали тук да упражни натиск върху мен.
— Можеш ли да измислиш по-добра причина? — Предизвикателният тон отговаряше на погледа му. — Ти не се ли върна за това? Съгласил си се да се опиташ да ни хванеш, защото са щели да я убият, ако откажеш!
— С други думи, въпреки всичко, през което преминахме досега, ти все още не ми вярваш.
Кадилак помисли над отговора си.
— Нека ти кажа последната си дума, Брикман. Мисля, че ти сам не си вярваш.
— Що за отговор е пък това?
— Единственият, който ще получиш. Ти често се отнасяш така с мен. Сега мога ли вече да се изкъпя?
— Да, мисля, че трябва — каза Клиъруотър. — Време е и двамата да се поохладите. Иначе няма да стигнем доникъде.
— Напротив — отсече Стив. — Време е да изясним нещата. — Той посочи Кадилак. — Искам да знам какво всъщност изкарва този човек от кожата му? Не понася конкуренцията? Иска всички да се оттеглим и да го оставим той да ръководи? Е, няма да стане. — Беше възможност да отмъсти на Кадилак. — Първото място трябва да се спечели, амиго. Трябва да си по-добър от всички. По-силен, по-подъл, по-умен…
Кадилак махна с ръка и мина покрай Стив.
— Стой! — заповяда Клиъруотър.
— Може би си прав да не ми вярваш — продължи Стив. — Определено, когато се отнася за теб. Отдавна чувствам, че ти го дължа, първо, задето ми спаси живота, и второ, задето на два пъти аз ти измъквах задника от огъня. Не защото исках, а защото трябваше да го направя. Ако не беше заради Клиъруотър и Мистър Сноу, отдавна щях да те изоставя.
— Така ли? Щял си да изоставиш мен? Ако не беше споразумението, което направих с Коджак, главата ти щеше да е на кол пред техните колиби! Кой видя, че идва корабът с колела? Кой предложи най-добрата идея как да се качим на него?
— Да. И след като го направихме, ти провали всичко, като си изтърва нервите! Провали се при най-елементарния трик! Кой щеше да храни сега рибите, ако не го бях извадил на брега?
Устата на Кадилак трепна — той се мъчеше да овладее гнева си.
— Не ти дължа нищо, Брикман! Моите хора изплатиха десетократно този дълг и онова, което те не ти дадоха, ти си го взе сам. Спасяването на змийската ти кожа беше най-лошото нещо, което съм направил през живота си.
— Да. И знаеш ли защо? Защото накрая се изправи пред истинска конкуренция… вместо пред онези диваци с провиснали джуки, които са те слушали толкова години!
Клиъруотър хвана Кадилак, за да не му позволи да си извади ножа.
Стив продължи да му се присмива.
— Знаеш ли какъв ти е проблемът? Не можеш да ми простиш, че те извлякох от уютната ти дупка в Херън Пул, където можеше да обръщаш шише подир шише със саке и да се въргаляш с разни робини с дръпнати очи. Какви сладки малки мацки! Ти беше толкова зает с удоволствия, та не можа да видиш, че е само въпрос на време кога ще бутнат бурето под краката ти. Мислеше се за голям началник. А кой ти даде работа?! Аз! Ти никога не си имал нито една оригинална идея през целия си скапан живот! Всичко в главата ти, което заслужава да се знае, беше откраднато от мен! Всичко, което си знаел преди това, ти е било дадено от Мистър Сноу, и всички онези японски истории бяха глупости! — Той се засмя презрително, преди да нанесе унищожителния удар. — Искаш истината? Добре, ето я и нея, приятелю. Имаш посредствен ум с посредствени идеи. Мислиш се за роден да водиш Избраните? Аз не бих ти поверил да отговаряш и за купчина бизонски лайна!
Клиъруотър видя Малоун да се изкачва по склона към тях. Няколко ренегати го следваха. Тя застана пред Кадилак и се опита да предотврати боя, преди да е дошъл Малоун.
— Чуйте ме! Нека вятърът отнесе казаните гневни думи. Не им отговаряйте с остро желязо!
Думите й останаха без внимание. Те можеха да са кръвни братя, но обидите бяха твърде тежки, за да могат да се понесат. За тях трябваше да се отмъсти! Кадилак изрева гневно и острието на ножа му блесна като сребърен бял огън в светлината на следобедното слънце.