Стив измъкна бойния си нож и се приготви да отбие първата атака на противника си.
Клиъруотър се обърна към Малоун.
— Моля…
Той вдигна ръце.
— По дяволите. Не знам за какво е този спор, но ако искат да се колят, да си се колят.
Клиъруотър се опита да ги спре.
— Вие полудяхте ли? Спрете! Веднага! — Призивът й отново остана нечут — те продължиха да обикалят един около друг, да замахват и да приклякат, за да проверят реакциите си. Клиъруотър разбра, че трябва да направи нещо, но какво?
Отговорът дойде отвътре. Изблик на сила, която изникна от гнева й със смразяващ кръвта писък.
Малоун видя очите й да горят със син огън. Ръцете й се протегнаха и се насочиха към главите на дуелиращите се. Малоун се гордееше, че е твърд човек, но звукът, който излезе от устата й, беше толкова ужасяващ, че той почувства как ще напълни гащите.
Ефектът върху Брикман и мюта беше още по-поразяващ. За част от секундата те като че ли се вцепениха; ножовете паднаха от ръцете им, в следващия момент те полетяха на няколко метра в различни посоки, паднаха тежко и останаха проснати на земята от невидимия удар, нанесен от Клиъруотър.
Малоун никога не беше виждал такова нещо. Обърна се смаяно към Клиъруотър — и се ококори още повече: зад нея, над хребета, като смъртоносна птица се появи един нисколетящ скайхок и полетя право към тях.
Малоун се хвърли под една скала; няколкото други нарушители, които гледаха боя, изкрещяха уплашено. Но беше много късно. Потокът от куршуми, изстрелян от скайхока, вече ореше смъртоносна бразда през тревата и пръстта към Клиъруотър, откъртваше люспи от камъните и изпращаше виещи рикошети във всички посоки.
Вместо да се хвърли на земята, Клиъруотър се обърна към самолета, сякаш го предизвикваше. Около нея избухна облак от прах от камък и пръст…
Дори да бяха на крака, Стив и Кадилак бяха твърде далеч, за да я издърпат от линията на огъня. Ръцете и главата на Клиъруотър трепнаха неудържимо, после тя падна — беше ударена.
Стив изтръпна от ужас. Но ужасът беше достатъчен да отвори каналите, които го свързваха с Роз.
„О, благословена майко! Роз! Ако означаваме нещо един за друг, помогни ми!“
Клиъруотър бавно се обърна по гръб и се опита да повдигне лявата си ръка към скайхока, когато той се плъзна над главите им. Но от устните й излезе единствено кръв. Ръката й падна, пръстите й бяха протегнати към Стив.
Стив с мъка се изправи и тръгна със залитане към мястото, където лежеше Клиъруотър. Малоун тръгна с него. Кръв се стичаше през туниката и панталоните на избелелите й памучни дрехи на роб. На по-светлите места кожата й беше станала сивкавобяла. Не беше мъртва, но скоро щеше да умре, ако не…
„Да, малка сестричке, чувам те, разбирам те…“
Глава 15
Малоун прегледа раните на Клиъруотър и изсумтя песимистично:
— Жалко, че Медицинската шапка не е с нас. Направо не знам откъде да започна.
Стив преглътна сълзите си и помилва лицето на Клиъруотър, но не последва никаква реакция. Тя беше в безсъзнание. Вероятно в дълбок шок. Той хвана ръката й и я стисна силно в опит да влее своята жизненост в тялото й. Умът му я молеше да живее. Молеше я да му прости. Ако двамата с Кадилак не бяха започнали този безсмислен спор, предизвикан от отказа на мюта дори да помисли за освобождаването на Роз от ешелона’, може би щяха да видят скайхока по-рано. Тогава това нямаше да се случи.
Но не всичко беше изгубено. Не и сега, когато Роз беше тук…
Стив хвана ръката на Малоун.
— Нищо не разбирам от рани. Можеш ли да спреш кръвта?
— Мога да опитам. Но ще бъде само временно. Ако държиш на курвата си, те съветвам да потърсиш друг за помощ.
Стив не отвърна на подигравката. Спречкването с Кадилак беше достатъчно за деня.
— Трябва да я спасим.
— Заради онзи номер, който извъртя на двама ви?
— Заради много причини. Направи каквото можеш…
— Добре. Но имам и една друга работа, за която трябва да се погрижа. — Малоун се обърна и извика двама от приятелите си. — Анди! Джейк! Вземете няколко момчета и се оправете с Гордън и Уолш на наблюдателния пост.