Не прозвуча като намерение за окачване на медали.
Анди и Джейк поведоха група въоръжени мъже към наблюдателния пост, а Стив се обърна към Кадилак, който все още лежеше на земята, явно също в безсъзнание. Гриф, един от помощниците на Малоун, беше коленичил до него и го преглеждаше.
Стив отиде при тях.
— Лошо ли е ранен?
— Не, само повърхностни рани. Ще се оправи. — Гриф посочи раните от куршуми по външната страна на лявото бедро и лявата страна на корема, после обърна Кадилак да покаже на Стив мястото, където два други куршума бяха разкъсали кожите отдясно на гръдния му кош.
Една цицина на тила на Кадилак обясняваше защо е в безсъзнание — беше се ударил в някой камък. Но беше извадил невероятен късмет — при пряко попадение медните куршуми със стоманен връх се взривяваха, а той беше само одраскан. Раните на Клиъруотър бяха несравнимо по-лоши.
— Имате ли сулфаниламид? — Това беше антисептична пудра, използвана за предпазване от инфекция на открити рани.
— Да. Но не го прахосвам за разни скапани диваци — изръмжа Гриф.
Стив го хвана за яката.
— Направи го, приятел. Този човек ни е необходим в добра форма. Той е нашият билет за безпроблемното ни бъдеще.
— Сериозно? — Гриф не изглеждаше впечатлен.
Стив отпусна хватката си.
— Искаш да се отървеш от мютите, нали?
— Това ще направи живота ни много по-лесен.
— Точно това е човекът, който може да го направи. Погрижи се за него. — Стив потупа Гриф по рамото и се изправи. Изпратената от Малоун група се връщаше и водеше Гордън и Уолш. Двамата бяха престанали да се опитват да се предпазват от прикладите на пушките, които се сипеха върху тях от всички страни. Очевидно знаеха какво ги чака.
Групата спря пред Малоун. Лицето на Уолш беше одрано и ожулено, едното му око вече се затваряше. Десният крачол на Гордън беше кървав от рана на бедрото.
— Опита се да избяга — обясни Джейк.
Малоун извади трицевния си въздушен пистолет и го вдигна пред нещастните нарушители.
— Знаете ли какво е това?
Не последва никакъв отговор.
— Двама мъртви и трима ранени, защото пропуснахте да видите скайхока! — Той посочи Кадилак. — Без да броим диваците. Но вашите другари, които вие трябваше да запазите… — Той се удари по гърдите. — И едва не надупчиха и моя задник! Какво правехте, по дяволите… Боя ли гледахте?
Стю Уолш се изправи предизвикателно и изграчи:
— Всички го гледаха!
Малоун допря пистолета си до гърлото на Уолш и стреля. После се обърна към Гордън.
— Имаш ли да кажеш нещо?
— Да. Съжалявам, че няма да присъствам, когато дойде твоят ред. — И заплю Малоун с кървава храчка.
Малоун се избърса, после прибра пистолета в кобура и извади бойния си нож.
Всички затаиха дъх.
— Така — тихо каза той. — Искаш да се опиташ да ме победиш? — Той сграбчи дясната ръка на Гордън и пъхна ножа в дланта му. — Това е твоят голям шанс. — Малоун отстъпи няколко крачки. — Пуснете го! — После махна към нарушителя. — Хайде, Горди. Имаш предимство. Да видим как ще го използваш!
Стиснал зъби от болката в раненото бедро, Гордън направи отчаян скок към мъчителя си. Малоун беше дребен, но пъргав. Прехвърли тежестта върху петата на левия си крак, направи половин завъртане наляво, избегна удара на Гордън и нанесе висок мощен ритник.
Стив, който не беше чужд на насилието, трепна, когато токът на десния ботуш на Малоун удари Гордън под брадичката, като отхвърли главата му назад и му счупи врата.
— Свалете им дрехите и ги изхвърлете… — Малоун взе бойния си нож, без да си направи труд да провери дали Гордън е мъртъв, и се обърна към Стив: — Ела да я видим…
Двама нарушители бяха клекнали до Клиъруотър. Все още в безсъзнание, тя лежеше на сгънатото сламено пончо. Бяха свалили окървавената туника, панталоните и превръзката около слабините й и я бяха превързали.
— Как е?
Единият мъж — О’Кийф — избърса ръцете си в разкъсаната й туника.