Без този ключ религиозното изкуство на древността си остава недостъпно за нас.--
А запазилите се все още форми, които — в добавка към изображенията на човешки фигури — са служили някога на старите литургии, ще помогнат на свой ред за разгадаването на немалко творби на сакралното изкуство, дължащи появата си на магията на знаците. —
Единствената цел на настоящите редове е да насочат вниманието ни към споменатите неща и да ни вдъхнат благоговение към мъдростта на онези древни зналци, които съвсем не са били така отдадени на суеверието, както си мисли днешното поколение.
Съвсем не става въпрос за някакво „тълкуване“ на знаците от магическо естество, срещани до ден днешен в старите храмове, църкви и музеи!
А ако някой иска тези знаци да му бъдат изтълкувани, с това само показва, че ги смята за символи и все още не знае, че те се разкриват само чрез непосредствено преживяване, чрез своето въздействие върху душата, което и днес още се излъчва от тях, стига човек да се отдаде с готовност на това въздействие и да обърне спокойно гръб на религиозните доктрини, увиващи се открай време около живото им стъбло.
Преживелият макар и малко от онова, което може да се преживее тук, ще се отучи от собствен вътрешен опит да гледа с насмешка и високомерие на знанието на древните мъдреци, наричано от тях магия. —
СТРУЖКИ
АКО една порта е затворена за теб, това съвсем не е още повод да си мислиш, че в къщата няма никой!
През очилата трябва да гледаме, на стола пък — да седим, ако искаме да проверим годността им, — но нека не се опитваме да правим обратното. . .
Ако от комина се вие дим, това невинаги значи, че в кухнята се пече сладкиш!
От някои джобове се дочува звън като на скъпоценни талери, но обърнеш ли ги навън, от тях се изсипват само ключове. ..
Дървета, които се огъват в бурята, може да са израсли много стройни и прави.
PRO DOMO!
ВИСОКО скупчени буреносни облаци са надвиснали навред над живота на народите в наши дни.
Важни въпроси очакват отговор, който ще има решаващо значение далеч отвъд границите на нашето време и ще даде облик на съществуванието на бъдните поколения.
Наистина: като че ли външният живот не ни оставя вече време за спокойно съсредоточаване и размисъл!
Твърде много тегнат несгодите на деня над това поколение.
И все пак бремето на материалния живот съвсем не е толкова тежко, че да накара душите да забравят вътрешната си неволя, която причинява далеч по-горчиви терзания от всички грижи за земното битие.--
Често пъти ни се струва, че едното влияе на другото и че външната неволя щеше отдавна ве-
че да е преодоляна, стига да ни се беше удало да надмогнем вътрешната. . .
Блажени са, които се чувствуват все още сигурно заслонени в старите, тесни ограждения и намират достатъчна утеха в успокоителните слова на своите душепастири!
Безброй обаче са онези, които са напуснали кошари и пастирска закрила.
Те са се втурнали навън, към волната паша, и всеки търси поило, което никой друг да не може да размъти.
А не знаят колко много всички те се нуждаят все още от защитна ограда. —
Опитват се в шеметно опиянение да забравят онова, което не може да се забрави, за да почувствуват все отново и отново, пробудени макар и за миг от обзелата ги омая, че копнежът по спасение от несвястната тревога на душата не може да бъде задушен.
И никой от тях дори не подозира, че би могъл сам да си помогне.
Затова, избързали с радостта си от веднъж постигнатата безгранична свобода, те отново се озъртат за сигурна закрила, за напътствие и ръководство.
Много по-силно, отколкото би могъл да мечтае не един изправен пред опустелите скамейки проповедник, обгаря днес душите въжделението за истински душепастир! —
Ако някой е прозрял в наше време душевната неволя до най-скритите й дълбини, това бе отредено на мен от съдбата, вменила ми в дълг да възвестя учението, което единствено е способно да премахне подобна неволя от този свят!
Разкри ми се неизказана душевна нищета и от собствен опит научих, че няма на земята по-голямо щастие от възможността да помагаш на другите.. .
Нищо не ме влече повече от това, да оказвам ден и нощлична помощ на всички, които се нуждаят от нея!
Никое земно поприще не ми изглежда по-за-видно от грижата за спасението на душите, а колко много липсва душепастир на онези, които не могат вече да го търсят в рамките на една религиозна общност, тъй като душата им не понася насилие и принуда във верските дела, имах възможност да се убеждавам ден след ден в дългогодишните си усилия да помагам.
Ала на всяка човешка дейност са наложени определени граници, предпазващи я от изгубване в безбрежното, така че и аз се видях принуден да се въздържам от оказването на всякаква лична помощ, за да имам възможност да помагам занапред по онзи начин, който е възложен единствено на мен.