Повече от всички, на чиито писма не мога вече да отговарям и чиито посещения не мога вече да приемам, страдам аз самият за това, че по силата на дълга и на самоналоженото си подчинение на високи духовни указания съм под тежката принуда да се съсредоточа върху друго и не ми е позволено да удовлетворя желания, всекидневно изискващи от мен да се посветя лично на неволите на отделни хора.--
И все пак онова, което ми е възложено да дам, е предоставено на всеки отделен човек — стига той да се задоволи с формата, в която трябва да го направя достъпно за всички — а именно чрез печатното слово, — но така, сякаш е написано за всеки един от тях поотделно!
С добра воля и малко самовглъбяване всеки читател несъмнено фи могъл да извлече от това, което съм дал на света, онези изводи, които хвърлят светлина върху неговия особен случай и го
насочват как да си помогне сам.
И ако не остане само „читател“ на моите книги, а се постарае да съобразява целия си живот с изложените в тях максими, тогава той наистина няма да се нуждае вече от допълнителна лична помощ.--
Твърде голямо значение се отдава днес на „личното влияние“ и „изреченото слово“ се надценява отвъд всяка мяра.
Съзнателно се отминава фактът, че възприетата чрез ухото реч и личното влияние са също и средства за съблазън, способни от своя страна да повлияят и тогава, когато съдържанието би се оказало само по себе си съвсем недостатъчно, за да получи одобрението на слушателя. —
Направеният от мен избор на печатната книга като средство за разпространение на учението, което трябва да възвестя, не е плод нито на мое лично предразположение, нито на някакви умозрителни съображения.
И тук аз се подчинявам на задължителни за мен духовни указания и^ мога да оценя по достойнство и с благоговение разкрилата ми се в тях премъдрост...
Ако трябва да дойдат истински душепасти-ри, за да предадат/шчдо и чрезустно слово, един вид „на дребно“, онова, което ми е възложено да дам, то те ще се появят без каквото и да е участие от моя страна.
Но аз не виждам все още да се подготвя подобен план по волята на духовния свят и предупреждавам всички да не се доверяват на гласове, опитващи се да им нашепват, че били призвани да служат като такива пастири на душите!
Истински призваните, ако трябва да бъдат един ден проводени, ще са мъдри, усвоили знанието на своето време в цялата му широта, мъже и жени, които са опознали сами живота във всичките му взаимно преплетени разклонения и за които няма да е скрита ни една пътека на заблудата, успяла някога да спечели доверието на душата при нейното търсене на върховната цел на живота, за да се озове накрая обез-сърчена в пустинята. —
Това ще са хора, самите те постигнали върховна сигурност с помощта на възвестеното от мен учение, а напътствията си те ще получат от същото място, откъдето произлиза и учението, намерило само израз чрез мен!---
Но макар да мога наистина да опиша много точно характерната същност на подобни „ду-шепастири“, не ми е дадено да решавам дали те да се появят.
Мога засега да препоръчам единствено книгите, в които съм изложил всичко необходимо и чийто брой се налага да умножа още, — не за да кажа нещо неспоменато досега, а за да осветля колкото може по-добре учението от всички страни.
Казано е наистина: «Който служи на олтара, трябва и да се храни от него», — но ако някой си въобразява, че изкарвам препитанието си от тези книги, той е наистина на погрешен път и моите издатели биха го осведомили по-добре за тези неща!
Много ми се иска да можех да направя така, че всеки, за когото е трудно да отдели макар и скромната сума за придобиване на книгите, да можеше да ги получи безвъзмездно.
Но тъй като аз самият съвсем не съм пощаден от грижата за насъщния, не съм в състояние да изпълня това свое желание, както не бих могъл да спестя тази грижа и на всички останали.
В миналото хората често пъти са жертвували повече заради душата си! —
А тук става въпрос за учение, което действително носи спасение, и всяка от тези книги е написана само и единствено по силата на дълга да бъдат всички търсещи запознати с учението на Светлината, с вестителството за духовната Действителност.
Върху мен тегнат обаче и други задължения — както от духовно, така и от земно естество, — и всяко от тях би било достатъчно да погълне всичките сили на един човек. —
Близките ми във външния живот хора знаят това и полагат усилия да облекчат, доколкото им е възможно, бремето ми.