Имам все пак правото да очаквам, че и читателите на моите книги, до които мога да се доближа само духовно, ще проявят известно разбиране, че всяка човешка сила си има своите граници и че човек, който прави досщъпно за тях чрез печатното слово всичко, що има да им даде, не може да бъде и лично на разположение на всеки отделен читател! —
Че аз съм равен на другите хора във всички неща от външния живот, би могло да стане ясно от всичко написано от мен и на онези, които, заблудени от фантастични окултистки писания, са твърде склонни да виждат в човек като мен някакъв мистериозен вълшебник, за когото не би трябвало да е трудно да направлява всички събития по свое усмотрение.
Ако някой очаква от мен, че бих могъл като истински чудотворец да излича за миг от света всички последици от неразумните му, погрешно насочени стремежи, — той наистина очаква твърде много от мен и не бива да се учудва, когато действителността един ден го накара да се опомни. —
А подобно очакване в малко но-смекчена форма лелеят всички, които се обръщат към мен с конкретните си душевни неволи или дори се надяват, че една лична среща с мен би разсеяла всички мъгли в душата им и с един замах би ги превърнала в „знаещи“. —
Всеки, който се е срещал лично с мен, може да потвърди, че нито едно очакване за някакъв тайнствен трепет около мен не се е сбъдвало досега. . .
Напротив, смятам за свой дълг да избягвам и най-малката външна проява, която би могла да наведе на предположението, че истинското духовно достойнство се нуждае от някаква земна драпировка.
Нека товгх бъде утеха за всички, които са търсили лична близост с мен само защото са вярвали, че в мое лице ще срещнат човек, който се е отучил да бъде; — човек!
Нямаше да съм правдив, ако не си давах смеска, че се проявява завист към онези хора, които са ми близки и в моя външен живот, — които са ми скъпи като лични приятели.
Но макар съдбата, даваща облик и насока на земното ми съществувание, да крие винаги в себе си елементи на земното и всекидневното, през целия ми живот, от раждането до смъртта ми на тази земя, няма място за онова, което се нарича „ случайност
Нищо тук не е било оставено на произвола, нищо никога не ще зависи само от моите желания. —
Етозащо не можех и да решавам кой да стане мой приятел и кой не, а когато навремето, преди да овладея достатъчно човсколюбието си, се опитвах все пак да определям сам тези неща, впоследствие ми бе показано повече от ясно, че съм се намесвал самонадеяно в сферите, които ме носят Духовно. ..
Но колкото и да се разширява кръгът налично близките до мене хора: — той не би могъл никога да обхване всички, които четат моите книги и узнават от тях за учението, което съм дошъл да възвестя.
Всички те обаче — доколкото наистина живеят в съгласие с учението — образуват една затворена верига, чиито звена са ми също така близки, все едно дали са ми лично познати, или не.--
Всеки новодошъл се включва сам в тази верига и се изпълва с енергията, протичаща през затворения контур. ..
На всички тях принадлежи делото на моята земна работа, и то не само на тях, но и на всички, които идват подир тях!--
ЗАНОНИ
ЗДАТЕЛСТВО „Талис“ („Magische Blatter“) подготви напоследък чудесно ново издание на романа на Булуър „ Занони " с увод и съдържателен послеслов от мюнхенския писател Ханс Кристоф А де, който днес може да се смята за най-добрия познавач и тълкувател на странния Булуъров роман.
Но нека никой не очаква тук рецензия за книгата!
Повтарям това, което съм принуден непрекъснато да казвам на мнозина издатели и автори: че в рамките на предоставеното ми време за мен е абсолютно невъзможно да чета книги, а още по-малко да ги рецензирам, но и че моята задача според мен съвсем не се състои в това.
Ето защо и тук се налага да предоставя рецензията на друго перо, колкото и да ме привлича мисълта да я напиша сам, понеже за това ново издание и неговата подготовка може да се кажат само най-хубави неща, като накрая дължа с радост да отдам особено признание и на даденото тълкуване.
Книгата бе една крайно приятна изненада за мен, въпреки че бях предизвестен за подготвянето й, и ако вземам днес повод от нейното издаване, за да кажа някои неща, целта ми е още отсега да предотвратя изпращането на безброй писма , които без съмнение бих получил отново, но на които не ще ми е възможно да отговоря поотделно, като се надявам, че пощите в редица страни няма да търсят от мен отговорност за произтеклите от това загуби.
От самото начало признавам, че нямам никъде какво да добавя към „ключа“, даден на „За-нони“ от Ханс Кристоф Аде.