Мога само да се съглася с редактора на изданието, когато той съвсем ясно посочва, че този роман не е учебник по магия, а още по-малко някакво, макар и завоалирано описание на една действителност, преживяна от автора извън неговото въображение, а съвсем сигурно не е и учение, което би могло да доведе но придобиване на духовно познание.
Нужно е това да бъде изрично подчертано, както е нужно и да се изтъкне, че самият Булуър не е принадлежал към „розенкройцерите", нито се е намирал в някаква връзка с тях. Няма впрочем друго име, с което да се е злоупотребявало повече, отколкото с това на „розенкройцерите“. Навремето те са били едно съвсем безобидно просветителско общество, по силата на тогавашните обстоятелства основано като тайно, и членовете му биха поклатили доста озадачено глава, ако можеха да чуят днес всичко, което така безцеремонно им приписват фантазията и маниакалната страст към чудесата.--
И както днес всевъзможни сдружения се наричат „розенкройцери", или дори твърдят, че притежават техните „ писания ", щом успеят да изровят в някоя антикварна книжарница две-три странни на вид окултни книжлета, гъмжащи от объркани словосъчетания и чудновати емблеми, — то съвсем в стила на онова време е било лорд Литън Булуър да съчини за целите на своя роман една фикция, използвайки бедните „розенкройцери“ като етикет за нещо, което без подобна табела щеше да се нуждае от обяснения, каквито авторът изобщо не е бил в състояние да даде.
Както съвсем ясно изтъква дълбоко вникналият в контекста Аде, Булуър е бил наистина Добре осведомен за много неща, за които „розен-кройцерите“ не са знаели всъщност много и които са стояли твърде далеч от техните, всеобщо прилагани днес методи за разлагане на природата на съставните й елементи, — но Булуър е получил сведенията си едва от трета ръка и твърде много оставало все още неизяснено за него, затова накрая той решил, че всичките му знания и преживявания могат да добият завършен вид само претворени в художествена форма.
Зад повестта „Занони", която едва ли може да се нарече роман в обичайния смисъл на думата, както и зад „необикновената история" на „черния маг“ Маргрейв, се крие много по-голя-ма доза горчива резигнация, отколкото би могъл да предположи неосведоменият читател на тези творби!--
Подобно на мнозина други лорд Литън Булуър също търсел, но не намерил търсеното, за-щото не се задоволил с онова, което му било дадено, и така попаднал на погрешна следа, където се наложило да бъде изоставен от първоначалния си водач...
Трагизмът на един човешки живот прозира — само леко забулен — зад двете толкова загадъчни произведения на Булуър, изпъкващи ярко на фона на изключително богатата продукция на този гениален писател и държавник, който впрочем владеел перфектно и немски език и никога не е отричал симпатиите си към Германия. —
В оригиналното издание на неговия „ Занони " е поместен като мото на страницата, предхождаща увода, един неизвестен днес цитат: «С една дума, не успях да. подслоня ни глава, ни опашка» (граф фон Габалис).
В тази фраза обаче се крие тук нещо повече, отколкото ни подсказва шеговито звучащата й форма! —
Тук се съдържа едно самопризнание на Булуър — самопризнанието на човек, получил правото да приеме първото посвещение, но лишил се после сам от това право, така че от всичко дадено му дотогава останал само един торс, чийто вид му причинявал все нови и нови страдания, защото така и не можел да бъде завършен!---
Казано накъсо и без заобикалки: — навреме-то си Булуър попаднал индиректно, чрез посредник, в напътствуващата сфера на „Светещите на Прасветлината", но по-късно се оставил да бъде заблуден от други влияния и подведен от чужди на неговото първоначално водачество хора да се отдаде на занимания с експериментална, нисша магия, така че предишният му водач бил принуден да го напусне. —
Не става наистина въпрос за изолиран случай, — но тук той добива особено значение, тъй като налице е художественият резултат от преживяното!
Случаят е значим преди всичко затова, защо-то тук един писател не само третира материал, заимствуван от други, но се старае да даде художествена форма на свои собствени преживявания , и защото можем да научим безкрайно много от неговото повествование, стига да сме готови да го разберем правилно!--
Ето защо подготвеното от Лде ново, четивно издание на „Занони", разумно изчистено от немалко характерен за времето и затрудняващ твърде много читателя баласт, заслужава да бъде най-искрено приветствувано, без да говорим
за насоченото по съвсем сигурна следа тълкуване, което за първи път ни разкрива творбата на Булуър такава, каквато трябва да я възприемем, ако не искаме да я принизим до „камено-ломна“, даваща материал за нескопосните гротескни построения на едно налудничаво фан-тазьорство!---