Бих желал Колкото е възможно повече от тези читатели да не си отдъхнат, преди да са усвоили докрай книгата!
Ала нека никой не си мисли, че имам задължението или дори само намерението да навлизам в подробности извън рамките на казаното тук!
Романът „Занони" е книга, която може да разтърси и да разбуди читателя, а — ако бъде правилно разбрана — и да го научи как да избягва опасностите.
Но да искаме с помощта на тази повест да разкрием крайната истина, би било равносилно на злоупотреба както с истината, така и с книгата и би представлявало експеримент с неподходящ за целта обект! —
А сега: —
Вземи и чети!
«В ОЧИТЕ НА СЪВРЕМЕННИЦИТЕ» СЪОБЩЕНИЕ ЗА ЕДНА НАХОДКА («Иисус в очите на своите съвременници» от К. А. Бернули)
ТУК става дума за книга, но нямам намерение да пиша рецензия за нея, тъй като за целта би трябвало и аз като нейния автор да съм специалист по история на религията.
Става дума за книга, която бих желал да попадне в ръцете на всички читатели на моите собствени книги!
И преди всичко на онези, които страдат заради „словото на Писанието“, тъй като не намират вече в Евангелието онази сигурна форма на „истината“, каквато могат днес да им предложат стенографските протоколи на парламентарните заседания и съдебните процеси. ..
С книгата, за която трябва да съобщя тук, за-щото бих се чувствувал виновен, ако не кажех нищо за нейното съществуване, самият аз се запознах едва преди няколко седмици.
«Иисус в очите на своите съвременници» — така е наречена тази жива и животворна творба от своя автор Карл Албрехт Бернули!
Когато за пръв път прочетох заглавието, стана ми напълно ясно, че това е изследователски труд по история на религията, към чиито данни можем да се отнесем с доверието, проявявано от нас само там, където вече сме получили потвърждение.
Такова потвърждение бях получил още преди много години, когато се появи книгата на Берну-ли за дружбата между собствения му близък приятел Франц Овербек и Фридрих Ницше, а доверието ми се затвърди още повече, след като прегледах тритомния труд върху И. Я. Бахофен, на когото Бернули, като гениален ваятел на словото, издигна истински паметник под наслов «Прадревна религия и антични символи».
Щом някой е съумял да изтълкува тези проблеми така, както е сторил това Карл Албрехт Бернули, няма никакво съмнение, че, залавяйки се да пише за първите три Евангелия и представения в тях образ на Иисус, той е имал да каже необикновени неща.
Но всичките ми очаквания бяха далеч надминати, когато взех най-после в ръцете си новия му труд. . .
Повтарям, че не се чувствувам призван да да-
вам оценка на тази книга за «Иисус в очите на своите съвременници» от гледна точка на религиозната история, макар да не отричам, че съм все пак доста добре осведомен за стадия, до който е стигнала работата на непредубедените изследователи върху текстовете на „Новия Завет“.
Като изложение на въпросната материя книгата на големия базелски учен е от такова голямо значение за мен, че се чувствувам длъжен да подчертая най-настойчиво това.
Не познавам литературен портрет на „най-великия Любещ“, който да се доближава макар и мъничко до „ приликата ", постигната в пластичния образ, който Бернули е успял да извае от пречистената с най-голямо внимание глина на си-ноптичните текстове!
Тъй като тук се обръщам към хора, които са имали вече възможност да узнаят от книгите ми с какви критерии за сравнение разполагам, едва ли е нужно отново да посочвам кое придава сигурност на преценката ми, когато става въпрос да бъде съпоставен с Действителността един образ на Учителя от Назарет. . .
Налага се обаче да предпазя читателите от заблудата, че добросъвестната изследователска
работа и гениалната интуиция биха могли изобщо да изградят от пръснатите из евангелските текстове данни от преданията, почиващи на относително достоверни съобщения на съвременници, един портрет на Иисус, покриващ се във всичките си черти с образа на мъжа, който някога, в древна Палестина, е поучавал, страдал и загинал на кръста като мъченик, за да бъдат впоследствие издигнати храмове и на самия него.
Неоценимо само по себе си е това, че в образа, изграден с толкова изследователски усилия и пластична мощ, е постигната прилика в някои важни от психологическа гледна точка черти'
«Научното изследване не може да проникне в сферата на тайнственото. . .» — с тези думи самият Бернули очертава ясно съществуващите тук граници.
Разполагаме само с древни записи на учения.. но не и с достоверни документи, така че е била нужна преди всичко огромна, упорита и прецизна работа на многобройни изследователи, за да се уточнят със сигурност малкото места, които биха могли евентуално да претендират да бъдат признати за отглас от достоверни източници.