С изключителна предпазливост Бернули анализира наново отсетия вече от други словесен материал, проучвайки с неотслабващо внимание, дали една или друга фраза носи в себе си нюанса на оригиналност, колкото и избледнял да е той.
Така авторът не само осигурява дълготрайност на своя пластичен материал, но и дава в ръцете на непрестанно съпричастния към подобни проучвания читател възможността сам да стигне до някои преценки и изводи.
Освен това пасажите от древните текстове са отпечатани в най-достоверния им превод с добре изпъкващ шрифт, като същевременно са отбелязани и по-малко важните стихове за онзи, който иска сам да прави съпоставки.
«Иисус в очите на своите съвременници» е открай докрай книга на един възпитан в най-строга научност дух, макар тя да е всичко друго, но не и „суха наука“.
Дори съвсем необразованият „научно“ читател едва ли ще може да се откъсне от страниците на тази книга, с такава сила и живителна енергия въздействува написаното, а попадне ли тук-там на някой непознат научен термин, достатъчно е да продължи да чете по-нататък, за да го разбере от съответния контекст.
Никой обаче не бива да забравя, че изследователят трябва да се придържа само към дословния текст на Писанието, така че и тук може да бъде посочено само онова, което е достъпно за науката и подлежи винаги на проверка.
Единствено с този материал разполага художникът в учения, за да възсъздаде картината на един отминал живот, Доколкото това е в кръга на творческите му възможности.
Карл Албрехт Бернули е не само историк и суверенен майстор на словото, но и сигурен психолог, познаващ най-точно съответните шахти и галерии във всички подразделения на тази специална наука. Става така, че историкът тук търси сякаш с вълшебна пръчица, докато не открие скритото злато, което след това психологът подлага на внимателна оценка, за да го предостави накрая на художника, какъвто той същевременно е, като материал за пластична реконструкция.
Необходимо е тази толкова значителна книга да бъде прочетена от всички, които може би чувствуват липсата на мост между чутото още в детските им г.одини „свещено слово“ и свидетелс-. твата за живота, делото и смъртта на Иисус, съдържащи се в даденото от мен навремето пояснение на четвъртото Евангелие («Мъдростта на Йоан»).
Карл Албрехт Бернули се позовава само на първите три Евангелия и на онова, което интуитивно приема като възможно най-достоверни слова на текста.
При мен става дума за четвъртото Евангелие и аз свидетелствувам за това, което ми разкрива съзерцателната способност на душата, без да търся някакво научно проверимо доказателство, тъй като естеството на нещата изключва такава възможност тук.
Все пак читателят на двете книги лесно ще открие колко много се доближава гениално изграденият от Бернули в резултат на научни изследвания първично жизнен образ на Иисус до извисяващата се над всякакви човешки разбирания действителност, която си остава за жалост недостъпна за науката и се разкрива единствено пред съзерцателното преживяване на малцина.
Сигурен съм, че ще получа отвсякъде признателност за настоящата препоръка на една книга, от която не би пожелал да се лиши вече никой, за когото тя е станала скъпо достояние и вътрешно преживяване.
оптимизъм
ПРОЧЕЛИЯТ горния наслов едва ли би предположил, че тук искам да предупредя преди всичко срещу прекомерния оптимизъм.
Днешното време като че ли изисква по-скоро да препоръчаме най-настоятелно безусловен оптимизъм, тъй като обратното, тоест песимистичното отношение към живота, се е превърнало едва ли не в правило.
Аз естествено нямам никакво намерение да говоря като адвокат на песимизма, макар добре да разбирам, че не само за страхливите хора, но и за подчертано решителни натури днес той изглежда като единствено възможната нагласа на духа, наложена от общото състояние на един уморен и изтерзан свят.
Искам всъщност да предупредя срещу мно-гобройните прояви на неоправдано оптимистична надежда, получаващи най-широко разпространение тъкмо тогава, когато условията на външния живот не съответствуват вече на личните
изисквания за запазване на живота и на радостта от съществуването.--
Изпълненото супованис отношение към всички събития, изхождащо от увереността, че в края на краищата всичко заплетено непременно ще се разплете, че всичко нехармонично ще зазвучи в хармония и че всичко недобро е само предпоставка за бъдещо добро, е наистина от голямо значение и неговото стимулиращо, вдъхновяващо въздействие върху живота едва ли може да бъде оценено достатъчно високо.