Не бива обаче да се забравя, че оптимистичното отношение към събитията е от полза за живота само ако е вътрешно обосновано.
Оптимизмът на всяка цена — дори когато разумната преценка на съществуващите обстоятелства показва ясно, че липсват предпоставките за благоприятен изход — е резултат или на инертно лекомислие, или на погрешни разсъждения.
Някои хора са просто лишени от „таланта“ за оптимизъм и когато решат да се опитат да мислят оптимистично, правят това до немай-къде несръчно, полагайки трескави усилия да си вдъхнат някакво упование тъкмо там, където роденият оптимист би се произнесъл — доста песимистично.
А и — казано между другото — много по-лесно без съмнение е да имаме песимистичен възглед за живота, тъй като е по-лесно да сме предпазливи и плахи, отколкото изпълнени с упова-ние, дръзновение и вяра в живота!--
Оправданият оптимизъм означава изцяло активна нагласа и дори „роденият“ оптимист (който впрочем се среща много по-рядко, отколкото обикновено се смята) може да запази оптимизма си само чрез определена, активна насоченост на волята. Вътрешно здравият, отговорен оптимизъм не се основава на вродено предразположение, нито на съзнателен стремеж към оптимистично мислене, а се корени дълбоко в земночо-вешкия житейски опит — все едно дали този опит е собствен, предаден от други хора, или по-черпан от наблюдения върху другите.
Самият опит ни показва как оптимистичното отношение към засягащите ни събития прави не само собствения ни живот по-радостен и по-деен, но и действува — в добрия смисъл — „заразително“ върху нашите ближни, така че благодарение на задружната, повишена активност може да настъпи такъв обрат на събитията в наша полза, какъвто би бил невъзможен при нагласа, характеризираща се с по-слабо упование.
Съвсем не голословно е и твърдението, че чрез нашето мислене — дори когато не го споделяме гласно или писмено — ние можем в доста значителна степен да повлияем върху външните събития, което се проявява във факта, че песимистично мислещият допринася по същия начин чрез силата на мисълта си за настъпването на очакваните от него събития, както оптимистът — за сбъдването на своите очаквания.
Твърде много хора вярват например, че са „преследвани от зла участ“, без да подозират, че те сами се преследват с всевъзможни злочести-ни, като привличат със самото си мислене какви ли не беди само защото наистина са били някога сполетени от нещастие, последвано от второ и трето изпитание.
Срещат се обаче и хора, у които две-три щастливи случки до такава степен са укрепили вярата им в щастието, че вече привличат с мисълта си само щастливи събития, като за всеобщо учудване тях наистина ги спохождат едно след друго „щастливи съвпадения“.--
Във всичко това няма нищо загадъчно, макар причинните връзки, обуславящи подобен ход на нещата, да не са ясни за всички.
Но който иска да се научи да ги разбира, трябва да се отърси от широко разпространеното мнение, че тук може да има пръст някакъв произвол!
Когато зрялата ябълка падне от дървото, това също изглежда доста „произволно“ и все пак откъсването на плода от клона тъкмо в тази секунда се дължи на точно определени причини.
По същия начин настъпилото като последица от нашите мисли събитие се нуждае от предварителното осъществяване на определени предпоставки.
Ето защо и оптимистичното мислене е обосновано само когато са налице предпоставките, правещи възможен добрия изход от дадено събитие.
Разумният оптимизъм е винаги резултат от обективната и вярна преценка на съществуващите дадености и очаква най-доброто, което може да настъпи въз основа на действително изпълнените предпоставки.
Затова истинският оптимист понякога е нап-. раво принуден да съди „песимистично” за неща-
та — а именно, когато не са изпълнени условията за настъпване на благоприятното събитие. ---
Съвсем безотговорно пилеене на силите е да впрягаме енергията на вярата си за постигане на някакво желано добро, за чието реализиране липсват съответните предпоставки.
Оптимизмът, който иска да избегне разочарования, трябва да може да устои на една трезва, непредубедена проверка.
Обикновената способност да се самозалъгваме, като си представяме нагледно всяко желано състояние, всеки добър изход, постигането на всяка цел, съвсем не ни дава още право на оптимизъм!
Не е достатъчно и това, че смятаме за добро желаното от нас събитие.
Винаги характерът на действително осъществените предпоставки определя какво можем да се опитаме да предизвикаме чрез здравия оптимизъм на мисълта си.