Но и аз на свой ред имам правото да очаквам, че свидетелствата за моя духовен опит няма да бъдат необмислено причислени към определена категория човешки изявления, която за мен е поне толкова пагубна и недостойна за доверие, колкото и за най-закоравелия скептик сред моите читатели.
Трябва освен това да подчертая, че във всичките ми книги следва да се прави винаги разграничение между два коренно отличаващи се помежду си комплекса от съобщения: — към първия се отнася онова, което ми се е разкрило като достъпен за всички опит, макар обхватът и дълбочината на възможния опит да зависят винаги от индивидуалните качества, — а към другия спадат съобщенията относно опит, придобит по особен, достъпен единствено за мене път, доколкото такива сведения е възможно и необходимо да бъдат давани.
В книгите си говоря само за неща, които съм преживял от собствен опит.
Тъкмо затова се налагаше понякога да свиде-телствувам и за вида и характера на тези свои преживявания.
Ала както в трудовете, да речем, на един ботаник на първо място естествено стоят не личните преживявания на изследователя в местностите, които са му предоставили изучавания материал, а обогатяването на съответния клон от науката, така и аз бих желал всичко свързано с индивидуални, недостъпни за всекиго преживявания в моите книги да бъде разглеждано само като допълнително пояснение и държа читате-литеми да усвоят онова, което е насочено към укрепване на способността им да придобият собствен опит в най-съкровеното лоно на човешкото битие.
Всеки, който е съпреживял веднъж вътрешно моя начин на изложение и остави след това думите и сричките да проникнат в душата му, ще почерпи от собствените си най-съкровени дълбини онова, което му е нужно.
Но читателят би допуснал най-голяма грешка, ако насочи интереса си лично към мен като приносител на така засвидетелствуваното, вместо да се съсредоточи върху самото свидетелство!
Налага се най-настойчиво да се противопоставя тук и на всеки опит да се основе някакво ново „духовно движение“ или нов вид религия.
Човечеството в наши дни разполага с достатъчно богат избор от религиозни общности и всеки може да избере съобразно със своята душевност формите, удовлетворяващи потребността му от преклонение пред Божественото.
Съвсем не се нуждаем от „нова религия“, а още по-малко от създаване на нови секти!
Изпитваме, напротив, насъщна нужда от пробуждане на живите духовни сили, които земният човек и днес още може да намери в себе си, така както са ги намирали в себе си и нашите предци, събирали се като първи вярващи около хилядолетните вече религиозни символи.
Онова, което на мнозина в наши дни изглежда „остаряло“ и „отживяло времето си“, е все още едва в началото на своето реално духовно проявление и ако сегашното поколение възприема древното наследство като „несъответствуващо“ вече на днешното време, то има право само дотолкова, Доколкото му липсва мерило за висотата и дълбочината на скритата истина, която би могло да открие в традиционните си религиозни символи, ако вярващите не настояваха да се вярва на думите там, където всяка „дума“ може да бъде „разбрана“ само като символ...
Без съмнение свидетелствата в моите книги са предназначени на първо място за хора, които са се опитвали напразно да постигнат истинска връзка с Бога в унаследените религиозни форми и които все пак чувствуват в себе си потребността да приведат живота си в съзвучие със смътно предугажданата, вечна основа на Живота.
Освен това същите послания от сферите на опита във вечната Действителност имат за цел да стигнат и до хората, които, макар и верни на древните, достолепни форми на религиозната традиция, така и не могат да успокоят терзанията на съвестта си, тъй като конвенционалната обвързаност с думите им пречи да освободят вечните сили на душата си, които първоначално е трябвало да бъдат пробудени и освободени чрез приемането на верските символи.
Моите свидетелства за опита ми в духовните сфери нямат за цел да направят „излишни“ старите религиозни изложения на изначалната истина, а да разкрият отново за съзнанието тяхното драгоценно съдържание.
Както е сигурно, че това скрито съдържание може да бъде намерено, не по-малко сигурно е също така, че е съдбоносна грешка да се вярва в необходимостта от формирането на нова външна общност, която да разбули скритото пред вътрешното ни чувство.
По този начин само се излагаме на голямата опасност да загубим безвъзвратно едно действително, но неосъзнато от нас богатство от мъд-