Знае се, че отношенията между Майринк и мен постепенно преминаха в известно отчуждение като един вид автоматична последица от твърде големите различия в нашите разбирания за духовните неща, които за него си останаха само предмет на художествено пресъздаване, докато аз не мога да пристъпя към тях без чувство на най-дълбоко благоговение, тъй като ги познавам от сигурен собствен опит.
ОПОНИРАЩИЯТ ЧОВЕК
ВРЕМЕНАТА на религиозно единство в Европа са познавали непримиримия отрицател само като епизодично изключение, създаващо наистина какви ли не вълнения на отделни места, но обречено не след дълго да изчезне отново в единозвучието на общоприетото мнение.
Но откакто в сърцето на Европа започна ерата на постепенно разхлабване и разкъсване на предишните връзки и на конфесионалните реформи в религията, инстинктивно тласканият към някакво противопоставяне смутител на обществения порядък на своето време се размножи като един трайно и упорито вкопчил се в живота биологически вид. Срещаме го във всички области на живота — далеч не само в религиозния, политическия, научния и художествения, но също така и в строго личния живот.
И разпространението на този вид по никой начин не се е ограничило до страните на Реформацията, а постепенно е обхванало направо цялото малко или много цивилизовано човечество.
Последните столетия спомогнаха по най-различни начини за това разпространение.
Едва ли може да се опише за колко беди носи вина в борбите през тези столетия само по себе си или в съучастничество с други всеобщото разпространение на споменатия вид.
Характерно обаче за спадащите към този вид екземпляри е липсата на всяко съзнание за вина и на всяко разбиране за риска от поемане на вина.
На опониращия човек и през ум не му минава, че постъпва безотговорно. Той винаги се чувствува просто „в правото си“ да постъпва така.
По повод на това тъй самоуверено поведение следва за жалост да се каже следното:
Импулсът към противопоставяне е един от най-опасните от всички себични нагони на земния човек!
Нищо не подрива по-дълбоко, по-всеобхватно и по-фатално почвата, върху която хората трябва да се самоизградят в общност, от тази мания към постоянно казване на „не" заради самото „не"!
Трябва да сме съвсем наясно, че в този под-животински, но стръвно разяждащ всички над-животински сили разрушителен импулс да се посреща поначало на нож всяко чуждо стремление, се проявява реалнйят сатанински принцип на Хаоса: — на нагона към самоунищожение, към потъване в небитието.—
Обзетият от манията за противопоставяне човек вилнее несъзнателно срещу самия себе си, като се самопроектира навън — във волеизявлението на другите, на които опонира! Той би опонирал на самия себе си до самопогубване: — би се противопоставял на собственото си съществувание до пълното му унищожение, ако не беше инстинктът за самосъхранение на земното му тяло.
Всяко друго обяснение е евфемизъм и излага формулиращия го на опасността да причини неподозирано тежки вреди на човешкото в самия себе си и в своите ближни.
За тази заплаха, надигнала се над цялото земно човечество от глухите бездни на Хаоса, са знаели през всички времена осъзнатите във вечния Дух човеци и затова са търсели защита срещу нея чрез установяване на църковни и деспотични норми, когато са имали възможност да упражняват външно въздействие върху начина на живот на земните хора.
Твърде много неща, смятани от едно по-късно човечество, трескаво и маниакално устремено към някаква уж постижима „безгранична“ свобода, за проява на владетелски каприз и произвол, са били всъщност защитна преграда срещу подриващия и разрушителен за човечеството импулс към отрицание, — едно наложено от Духа ограничение на свободата в името на онова, което е трябвало да получи развитие и което действително е получило развитие благодарение на тази защита.
Настоящето и бъдещето също няма да дочакат в нито една област духовното изграждане на онова, което днешното поколение и потомството са длъжни да създадат, ако не бъде овладян с крепка ръка разрушителният нагон към опониране заради самото опониране, подриващ и подяждащ още в корените му всичко, що става, за да дари на обсебения от него човек търсеното с маниакална страст мозъчно наслаждение от едно несъзнателно, насочено навън самоунищожение, без обаче да излага на опасност физическия му живот.