В ОТГОВОР НА ВСЕКИГО
НАЙ-ГОЛЯМОТО ми желание е да имах възможност да отговоря поотделно на всеки читател, дори на външно „най-чуждия“ ми, за съвсем личното му писмо, което именно той е почувствувал потребност да ми изпрати по повод на стихотворението „Духовна свързаност", публикувано в миналия брой на „Die Saule“.
Подобна възможност обаче е напълно изключена!
Признавам, от друга страна, че ми се иска да можех още днес да се озова в такива условия на живот, които биха ми позволили да се заема лично с вътрешните неволи на отделния човек, като в този случай би трябвало да разчитам на помощта на избрана и свободна от всякакви други занимания група от най-доверени и изпитани ученици.
Земните сили на един човек могат евентуално да стигнат за обстойна и внимателна преценка на всички отделни случаи, за да позволят да
се поеме чисто духовната отговорност за даване на отговор и съвет, — не бих могъл обаче да се посветя същевременно и на формулирането на тези отговори, което е безусловно необходимо, дори да имах на разположение всички помощни средства, с каквито в днешно време работят например директорите на големи стопански предприятия.
Положението обаче е такова, че — ща не ща — трябва да се опитам да се справя само със собствените си сили.
Като се има предвид, че освен цялата си работа над изложеното в моите книги y^umие трябва да изпълнявам и абсолютно неотменни, чисто духовни задължения, поглъщащи до изнемога всичките ми психофизически сили, не е трудно да се разбере, че не ми остава нито възможност, нито време за писмовни напътствия.
Това би трябвало да стане ясно дори онези, които все смятат, че техният случай е „особен“.
Бих могъл само да се радвам на чистосърдечната готовност за помощ, която се долавя във всички съвети, препоръчващи ми един или друг лечебен метод, извлечен от обширната, но да-
1П
леч не равностойностна практика на „реформаторите на живота“, ако във всички тези писма не се натъквах на доста наивното убеждение, че въпросните методи сигурно не са ми още познати.
Зная, разбира се, че така неспасяемо убедените в своята правота съветнички и съветници, чи-ито писма са пред мен, искат само да ми помогнат и смятат, че ми предлагат най-доброто, до което са се добрали. Затова на всички тях изказвам най-сърдечната си благодарност.
Но не е ли белег все пак и за едно твърде ограничено познаване на земнотелесния живот, когато в иначе доста разумни писма все отново и отново се приема за нещо съвсем естествено, че при моите страдания, за които споменавам само за-щото така много ми пречат в усилията ми да помагам на другите, би могло да става въпрос единствено за смущения, към каквито всекидневните реклами за различни лечебни средства се стараят да привлекат вниманието?! — Нима мнозинството от хората наистина не знаят нищо за физически страдания, причините за които нямат нищо общо с каквито и да било функционални смущения??!
Тук мога спокойно да споделя, че никой смъртен досега не е стигал в ясно съзнание до преживяване на чистия, вечен Дух, без да причини почти непоносими мъки на тленната животинска природа на земния човек. . . Древните дори са казвали: «Който види Бог, умира!» —
Ето защо съвсем не на всеки човек е поставена задачата да осъзнае себе си във вечния Дух още тук, по време на земноживотинския си живот'.
За огромното мнозинство от хората ще е от изключителна полза, ако могат да предусетят още отсега, макар и смътно, че са способни един ден да стигнат във вечния Дух.
А сега ми се иска да отговоря на многоброй-ните и отчасти дълбоко затрогващи писма, в които долавям загриженост за следземната съдба на душите на обичани или близки някога във външния живот хора, напуснали вече земята.
С истинско облекчение и радост на сърцето мога да кажа на всекиго, до когото това се отнася, че няма никакви основания да се безпокои за съдбата на посочения близък, отишъл си преди него от този свят. В нито едно от въпросните писма не съм се срещал със следземна съдба, която да дава някакъв повод да бъде оплаквана!
Наистина животът в състоянието „отвъд“ зем-нотелесната възприемателна способност не при-
лича чак дотам на лесно обозримия централен площад на малък град в пазарен ден, който е достатъчно да прекосим два-три пъти, за да се срещнем със стари познати или с търсени от нас посетители на пазара.