Напротив, и за премалцината възприемащи и ясно осъзнати „отвъд“ само в изключително редки случаи е възможно да идентифицират една отишла си оттук духовна душа, дори на земята да е бил установен най-прецизният възможен контакт като необходимо условие за такова идентифициране.
Но даже в споменатите, изключително редки случаи е голям въпрос, дали свързаният все още със земно тяло и осъзнат в отвъдния свят човек ще може да бъде „видян“ и разпознат от търсения и най-после със сигурност идентифициран „починал“? — Дори когато изглежда, че има всички основания за това, тъй като отишлият си оттук е знаел много добре как изглежда на земята търсещият го, или е бил в най-близки и сърдечни отношения с него, подобно разпознаване пак е крайно затруднено, защото за целта е нужно не само търсеният да е вече „прогледнал“ в духовно присъщата на търсещия го сфера, но и „повиканата“ душа трябва да е в състояние да идентифи-
цира чисто духовния лик на призовалия я, а той едва ли съответствува на съхранилия се в духовната душа и отначало възприеман все още твърде едностранчиво споменен образ.
Едва много по-късно се проявява способността, за която говоря в „Книга за отвъдния свят“ и която по всяко време гарантира пълна сигурност на желаното идентифициране. —
Ето защо в никакъв случай не бих могъл да се отзова на многобройните — твърде разбираеми за мен — молби за установяване на връзка между „покойници“ и техни близки, останали на земята, във външния сетивен свят.
А освен това почти всеки не докрай „закоравял“ в земната си битност човек се осъзнава в отвъдния свят за по-кратки или по-дълги периоди по време на сън, така че всеки живеещ все още в животинско тяло може да установи без как-вато и да е земночовешка помощ такава връзка благодарение на любовта, изпитвана от него към отишлия си от земята...
Но с някои извънредно редки и зависещи не само от моята воля изключения за мен — след установяване на необходимия земен контакт, ка-къвто се постига чрез всяко правдиво и добросъвестно писмено описание на „починалия“ — е възможно само едно: да кажа със сигурността на обусловената от отвъдното съзнание интуиция, дали съдбата на озовалия се отвъд индивид дава поводи за загриженост, или не.
Във всички случаи обаче препоръчвам най-настойчиво да се обърне сериозно внимание на чудесните, родени от най-дълбоко прозрение библейски слова:
«Свята и спасителна е мисълта да се молим за умрелите!» — А това, правилно разбрано, ще рече: — да се молим вместо тях, тъй като те самите не могат вече да се молят...
Налага се, от друга страна, да предупредя недвусмислено срещу невероятно нелепото предположение, че земната смърт на скъпи хора би могла да бъде нещо като наложено от Бога „наказание“ на останалите живи.
За щастие изразяващите подобно предположение дори не подозират какво богохулство изричат и до каква степен се самонадценяват, мислейки се за толкова важни фактори в душевната съдба на някой от своите ближни! —
Един само съвет мога да дам на измъчваните от подобни мисли: — нека всеки от тях насочи към все още живеещите на земята онази чистосърдечна любов, която не е съумял да даде на външно напусналите го, докато те са били все още видими за него!
Не само от сребролюбие са се ръководели свещенослужителите, когато през всички времена и във всички религии са се стараели да въздейс-твуват на вярващите да компенсират с благочестиви дарения в полза на още живите на тази земя онова, което не са могли да дадат на отишлите си вече от нея. —
«Придобийте си приятели с нсправедно богатство, та, кога осиромашеете, те да ви приемат във вечните живелища!»
Ако има изобщо евангелски слова, които да носят сами в себе си потвърждението, че са действително изречени от възвишения, любещ Учител от Назарет, това са тъкмо тези думи!
От най-дълбока древност човекът е смятал за особено благоволение от страна на Боговете или на техните Помазаници да бъде удостояван с предварително знание за бъдещи събития. Най-нечувани измами са били приемани с непоклатима вяра от хората, защото се смятало за без-
спорно, че всяка земна съдба трябвало отнапред да бъде със сигурност известна на Безсмъртните, — като към всичко това се прибавяло и наивното вярване, че последните великодушно споделяли своите знания и с някои "заслужили тяхното предпочитание смъртни.
Колкото и благочестива да е една представа за Бога, ако е лишена от атрибута на „всезнанието“ — ще рече, и на точната предварителна осведоменост за бъдещи земни събития, — тя и днес още се смята дори от „най-просветените“ богослови на всяка религия за нелепо кощунство, направо за абсурд, за който изобщо не си струва да се говори.