САМОПОНЯТНО
ОНОВА, което ще кажа тук, следва да бъде разбрано в същия смисъл, както и предприетият в тази рубрика опит да дам „отговор на всички“, които са ми писали по повод на един от предишните броеве на това списание.
За самопонятните неща не е нужно, разбира се, да се говори, но писмата, на които съм принуден да се позова тук, ми показват по смущаващ начин ясно, че разбиращото се от само себе си е било за жалост слабо осъзнато от доста хора, а това се потвърждава многократно и от опита ми, набран в продължение на повече от две десетилетия публична дейност.
На първо място трябва може би да се посочат онези твърде наивни хора, които от своя страна смятат за напълно самопонятно, че към мен било уместно да се използва един вид „библейско“ обръщение, каквото английският език например познава само към Бога, но каквото и в немския впрочем е обичайно единствено между най-близки роднини и приятели, ако не смятаме употребата му в селата или в казармите и окопите, където пространствената близост просто налага на хората да си говорят във второ лице единствено число.
Аз, разбира се, зная много добре какво в крайна сметка прави несигурни някои хора, които си мислят, че не могат да се обръщат към мен по общоприетия в гражданското общество начин.
Не виждам обаче никаква причина да се отказваме от обичаите и от традиционния добър тон на общуване само защото се обръщаме към човек, който е осъзнал себе си в .живия вечен Дух и въз основа на осенилото го прозрение се старае да посочи на своите ближни спасителния път. За да успокоя някои свръхчувствителни и лесно уязвими хора, ще спомена тук, че дори при общуването ми със свързаните с мен по най-тайн-ствен духовен начин мъже, споделящи същия духовен Живот, никога не би била допустима форма на обръщение, отговаряща на нашето „ти“. До ден днешен съм избягвал тази форма — с някои редки изключения в миналото — дори по отношение на най-близките си приятели, въпреки че приятелството ми с някои от тях датира още от младежките години.
А на онези странни наши съвременници, които очевидно се смятат „в правото си“ да пренебрегват всяка мъдра условност, ако тя не се вписва в ексцентричните им представи, трябва да обърна внимание, че просто не бих могъл даоки-вея във вечния Дух, ако ми беше безразлично в каква земна форма ще получи закономерен израз той.
Ако някой си мисли, че му е позволено да подценява формата, той е все още безкрайно далеч от пътя, по който един ден — в следземния или още в сегашния си живот — би могъл да стигне в Духа! Дори уж надрасналият формата търсещ да знае наизуст всичките ми книги изречение по изречение и с готовност да си служи с моя начин на изразяване.
Друго самопонятно нещо, на което трябва най-настоятелно да обърна внимание, е моето отношение към настоящото списание.
Макар издателят и главният редактор да са посочени във всички броеве, очевидно има немалко читатели, които биха желали да натоварят именно мен с отговорността за съдържанието на книжките.
Нека кажа тук веднъж завинаги, че не е е пъл-
номощията ми да упражнявам каквото и да е влияние върху съдържанието на „Die Saule“ и че съм много далеч от намерението да с е Домогвам до такова влияние!
Всичко, което е могло някога, може сега или ще може в бъдеще да се прочете в това списание, изразява, строго взето, само дотолкова мои становища, доколкото става въпрос за подписани с моето име публикации. Всичко останало — дори там да се споменава името ми, дори авторът да се мисли в правото си да се позове изрично на мен и да цитира или да използва по друг някакъв начин текстове от моите книги — се публикува единствено с личната отговорност на авторите си и изразява, собственото им лично мнение и разбиране.
Не ми е възможно да се нагърбвам с ролята на цензор, толкова настойчиво препоръчвана ми от някои хора. Би било по-добре и по-правилно те да се обърнат към издателството и редакцията , когато не са съгласни с материали, които в никакъв случай не подлежат на коригиране от моя страна. Не е-моя задача, нито пък имам намерение, да се заемам с очакваната от мен публична критика на написаното от един или друг автор. Бих уверил по-скоро читателите на „Die
Saule“, че всеки от сътрудниците, които публикуват тук, пише, ръководен единствено от най-чисти намерения и искрено готовност да помогне, макар понякога самият той да не забелязва, че изразеното от него становище допуска изводи, които са чужди и трябва да си останат чужди на застъпваното от мен учение. В такива случаи читателят би трябвало да се отнесе с уважение поне към искрено споделеното становище, дори когато е убеден, че не с всичко в него бих могъл да се съглася!