Отсъствието на вести обаче може сериозно да ме разтревожи, когато имам една или друга причина да предполагам, че вероятно бих могъл да окажа духовна помощ, стига да бях осведомен за положението на изпадналия в затруднение приятел.
Подобни чувства ме подтикнаха да напиша стихотворението „Духовна свързаност“, поместено в брой 4 от 1933 г. на „Die Saule“. То бе предназначено за най-близките от познатите ми лич-
но или — в редки случаи — само чрез размяната на писма приятели и духовни ученици, тъй като само свързаните лично с тях вътрешни и външни обстоятелства познавам засега достатъчно, за да мога да преценя правилно каква духовна помощ трябва да им бъде оказана. За най-голямо съжаление това стихотворение стана причина да бъда затрупан с безброй писма, изпратени с погрешното убеждение, че явно ми липсват поводи за кореспонденция. — Но като оставим настрана тези не особено приятни прояви на арогантна, понякога направо нетърпима самонадеяност, очакваща чудотворна помощ за какво ли не, желание да ми пишат са почувствували и такива, дотогава непознати за мене люде, че никога не бих подценил възможността да се запозная с тях чрез писмата им. Наред с високообразованите, духовно творчески натури, сред тях има и съвсем „обикновени“ хора, някои от които споделят удивителни неща от своя вътрешен живот, без да си придават важност, макар да не могат да скрият, че са били докоснати от диханието на вечния Дух, но тъй като са възпитани от църквата в „съзнание“ за мнимата си греховност, те не са готови да си го признаят.
На всеки един от тези новодошли при мен и белязани с печата на Духа хора бих желал да напиша съвсем личен отговор, а и вече го пишех в мислите си, докато четях всяко отделно писмо.
Но ако въпросните жени и мъже, осланяйки се на очевидно развития си усет, се постараят да разберат и почувствуват свързаните с моето земно съществувание особени условия, които съвсем не ми беше лесно да опиша, те сигурно ще проявят разбиране и за това, че отправените от тях с упование думи остават сигурно съхранени при мен, макар да не съм в състояние да им отговоря писмено.
И занапред ще се опитвам да отговарям на получаваните от мен писма по подобен начин, чрез „Die Saule", стараейки се такъв един обобщен отговор да донесе яснота и просветление на колкото е възможно повече читатели.
По този начин мога да отгойарям, без да се налага да прекъсвам дейността си във вечния Дух, а това би се оказало абсолютно неизбежно, ако пишех лично на отделни хора, и в края на краищата би довело със сигурност до съсипване на земно отредения ми живот, който всички вие, скъпи мои приятели, бихте искали да продължи колкото може повече в рамките на земните ограничения, — а в същото време очаквате от мен да
постъпвам в противоречие с така изразеното от вас желание...
На мен самия, който никога през земния си живот не съм се опитвал да се „ щадя" и още от детски години съм търсил дръзко опасността там, където тя е най-голяма, всякаква грижа за запазване на земното ми съществувание ми е поначало чужда, а пък съзнателният ми, деен живот във вечния субстанциален Дух отдалечи още повече от мен всяка подобна мисъл. Ако въпреки това съм принуден да подкрепя вашите отправени към мен пожелания, правя го, защото от Духа зная какво още ми предстои да свърша на земята, тъй като дълги столетия след моята смърт няма да има човек в западния свят, който да притежава способността да го свърши, а за такъв, който да излиза от културните кръгове на Изтока, никога вече няма да стигне вест до земите на Запада.
писмо
ДО МОИТЕ ДУХОВНИ УЧЕНИЦИ
и
КАТО хвърлям поглед назад към двете десетилетия на моята напътствена дейност, основаваща се на Действителността на вечния божествен Дух, виждам, че резултатът от възвестените от мен учения се възприема в перспективата на светлия свещен Дух Божий като сияен огън на нетленна радост, — но преживяван като земно-човешко чувство, той приканва към най-дълбока благодарност спрямо хората, станали мои истински духовни ученици.
Никога преди това не съм очаквал, че моите предлагащи помощ поучения ще намерят такъв дълбок, сърдечен отклик, толкова топъл, прочув-ствен, радушен прием у моите ближни: — че ще предизвикат толкова живи, пламенни душевни търсения.
Мога само отново и отново да благодаря за проявената от мнозина готовност да живеят в съответствие с получените чрез мен напътствия и да се стремят с цялата си воля към посоче-