ната цел!
Но наред с всичката волева, пуснала здрави корени в душата решимост продължавам да се натъквам и на един особен копнеж по вълшебство, който си въобразява, че тъкмо в мое лице ще намери най-сетне осъществление, — но който ми се налага най-горчиво да разочаровам. Ако някой не може да понесе откъсването от тази сладостна заблуда, няма какво да търси в духовна близост с мен!
Това, което ще кажа в следващите редове, предполага една коренно различна душевна нагласа. Тук аз се обръщам само към хора, имащи вътрешното право да се чувствуват мои духовни ученици, въпреки че понякога се огъват твърде много пред земночовешките щения или се излагат на опасността да се отдадат на заблуди, които със сигурност не са подхранвани от мен, а съществуват открай време благодарение на глупави суеверия.
На първо място имам предвид почти неизкоренимия ламтеж вечната Действителност, която може да се почувствува единствено в божествения субстанциален Дух чрез посредничеството на душата, да бъде преживяна по земноте-лесен — направо физически — начин.
Дори там, където наистина би трябвало да се очаква известно разбиране, се шири илюзията, че било възможно полярно противоположното да се преживее в един и същи полюс: — с други думи, абсолютно положителното да се възприеме като ясно изразено отрицателно.
Това пълно неведение относно единствено възможното се дължи на затлачването на съзнанието с представи, родени единствено от физическите сетива, както и на загубената по този начин способност субстанциално Божествено-Духовното — което не може никога да се постигне по физическисетивен път, макар понякога да се проявява и във физическисетивното — да бъде доближено като представа до съзнателното преживяване.
Но%ние не можем да изтълкуваме правилно събрания опит нито във физическисетивния, ни-то в субстанциалния божествено-духовен свят, ако не сме способни да пред-поставим на опитно познаваемия обект съответствуващия му образ. —
Всяко наше познание представлява сравняване на преживяното в опита или на онова, което се стремим да преживеем, с пред-поставения от нас преди опита образ. Само това сравнение ни помага да разберем кое в нашата представа е отговаряло на действителността и кое не. Само в резултат на така осъществения опит добиваме най-после сигурност по отношение на действителността!
Но ако способността ни да си представяме и субстанциално Божествено-Духовното бъде постепенно обезсилена поради навика да си представяме само доказуемото по физическисетивен път, ние преставаме изобщо да забелязваме субстанциално Божествено-Духовното, доближило се до нашето преживяване, така че неговото възприемане и тълкуване става невъзможно.
Ето защо е толкова важно да изтръгнем способността си да си представяме вечното, субстанциално Божествено-Духовното от задушаващите я плевели и да я събудим за нов живот. Поради тази причина почти във всяка от книгите на моето вестител ство е отредено едва ли не повече място за словесни обяснения на споменатото освобождение и пробуждане, отколкото дори на въз-вестяването на Действителността на субстанци-алния вечен Живот, и аз бих могъл да опростя съществено стоящата пред мен задача, ако вечният божествен Дух можеше да стане достъпен за опита и без предхождаща го представа: — например единствено чрез самовглъбяване или чрез преклонение пред непознаваемото. — ■
Не току-така ученикът намира в книгите ми всички възможни разновидности на представната способност, защото тази способност ще бъде извикана отново на живот само ако я пробуди най-непосредствено доловимото от нея.
Но това най-непосредствено доловимо е различно за всяка отделна душа и в никакъв случай не бива да смесваме пробуждането на способността да си представяме отново вечно Божествено-Духовното с поведението на така наречените „учители на Духа“, опитващи се с всевъзможни окултистки въздействия да накарат учениците си да съзерцават „видения“, които не са нищо друго освен продукт на умозрителните спекулации, на невежи „окултни учители“, .чието тщеславие и самопревъзнасяне ги е довело до херметична изолация от вечния Дух Божий.
От друга страна, обстоятелството, че у народите от страните на Изтока се среща много повече истинска способност за опитно възприемане на вечно Духовното, отколкото в западния свят, се обяснява единствено със запазената им по традиция жива способност да си представят Божествено-Духовното, а съвсем не с някакво по-изявено предразположение към опознаване на Духовното или с особения характер на обитаваните от тези народи географски райони.