писмо
ДО МОИТЕ ДУХОВНИ УЧЕНИЦИ
III
ПРЕЗ последните месеци отново започнаха да се множат твърде забележимо предложенията, идващи от кръга на моите ученици по повод на това, какво трябвало да се направи, какво пишещият би искал сам да направи, стига да му дам съгласието си, и какво „би могло“ да бъде направено от мен, за да стигнат книгите ми и до хора, които не са още запознати с тях или за които поне се приема, че не са се срещали досега с тези книги, съдържащи напътствия за духовния Живот.
Едва ли е нужно да казвам, че споменатите идеи са продиктувани от възможно най-добри намерения.
Моят ученик знае какво благотворно влияние е оказала върху самия него срещата му с възвестените от мен учения и затова би желал те да станат достъпни и за други хора, които според него ще откликнат с пламенна готовност на тези учения, стига да биха научили за тях.
Изглежда, едно горещо лелеяно от мнозина мои ученици желание се е кондензирало сега в реещ се във вСички мозъци представен образ, от който се излъчват тревожно голям брой импулси, усещани от всеки отделен човек като възникнали еДинствено в него, така че той веднага се чувствува длъжен незабавно да ми обърне внимание върху толкова важните според него възможности.
Мен обаче това припряно и направо радостно безпокойство на моите ученици ме настройва доста печално, защото ми показва в каква малка степен е усвоено онова, за което отдавна си мислех, че е пуснало веднъж завинаги здрави корени у всички хора, познаващи моите книги.
Като че ли така радостно, но противно на всякаква логика надяващите се на „ненадейното“ читатели отдавна вече са забравили не само мно-гобройните указания, че аз живея във Вечното и не мога да отделя на нищожната частица време, каквато представлява продължителността на физическото ми съществувание, повече внимание, отколкото се полага на значимостта й като един от елементите в духовно разкритото за мене Цяло, но не си спомнят и за изрично опровергава-
щите тези техни напразни надежди изречения от книгата „Пътят на моите ученици ", стр. 17 — 22, където между другото е казано повече от ясно: «Нека този, който иска да действува правилно в това отношение, предостави на духовните сили, под чиято закрила се намират книгите ми, да определят към кого да бъдат насочвани те.»
Сякаш изобщо не съм писал всички тези обяснения!
Но ако не искам да повтарям дума по дума вече тъй подробно изложеното, не ми остава нищо друго, освен да помоля всички толкова добронамерени ученици и приятели да прегледат още веднъж посочените страници от книгата.
Там може ясно да се прочете защо не мога да се възползвам от техните направени с най-добри намерения предложения, ако не искам, воден от глупава прибързаност, сам да поставям ненужни препятствия пред делото на цял един живот, — нещо, което никой не би могъл, разбира се, да очаква от мене.
А и няма абсолютно никаква причина за бързане и припряност.
Написаното от мен може наистина да бъде още днес възприето от подготвените за него хора, — но то няма по никой начин да бъде разбрано от тях така, както от човечеството на един бъдещ период от време, когато ще е назрял психологическият момент, за да може стремлението към възвестените от мен учения да обземе всяко нуждаещо се от тях съзнание.
Всичко, което вече съм написал или ми предстои да напиша и което ще оставя в наследство, когато напусна един ден това земно тяло, е написано не „за деня“, а за всички бъдни времена.
Невъзможно е съответствуващият му психологически момент да настъпи едновременно с този за нещата, за които той вече е дошъл в наше време, — онова, което днешните хора преживяват сега, трябва на свой ред да се превърне в минало, преди грядущето да се появи в отреденото му време.
Тук е съвсем излишна всяка тревога, че нещо би могло да бъде пропуснато или дори изгубено!
А и всеки опит да се ускори настъпването на бъдещето е също така излишен и няма нито с миг да приближи духовно предначертаните събития.
Ако някой е способен още днес да разбере какво е дадено в предлаганите от мен учения, те с пълна сигурност ще стигнат до него в определения му ден, — без каквато и да е преднамерена намеса.
Книгите на това учение са издадени публично и са всеобщо достъпни, така че всеки би могъл да се снабди с тях, както и с кой да е уред, предназначен за всекидневния живот. Който може вече да се възползва от тях, ще ги намери. Нека никой не се страхува, че те не биха стигнали още днес до един или друг човек, ползващ езика, на който са написани!