Освен това във всички краища на света вече се срещат немалко духовно търсещи читатели, говорещи друг майчин език, които изучават моите текстове и следват дадените в тях напътствия. Някои от тези тъй отдалечени в пространството ученици са ми разказвали за действително странни „съвпадения“, на които трябва да благодарят за това, че книгите са попаднали в ръцете им, — отчасти в оригиналните немски издания, отчасти в направените досега преводи.
Който е узрял да бъде намерен, той непременно ще бъде намерен, където и да се намира.
Ето защо моля най-настойчиво своите ученици и приятели да не се тревожат ни най-малко за хората, до които биха искали ден по-скоро да стигне тази или онази от моите книги, ако не и всички наведнъж! Моля ги също така да оставят отново да потънат в несъзнаваното всички изплуващи в душата им и предназначени за мен предложения за пропагандиране на моите книги, излизащо извън рамките на нормалната, обичайна за издателствата практика! Там е без съмнение най-доброто място за тях.
А и досега до мен не е стигало нито едно предложение, което да не би било отдавна вече приложено на дело, стига да можех да го приложа. За всичко, за което толкова късно се опитват да ме осведомят, мога да кажа, че то бездруго е занимавало вече мисълта ми.. .
Това обаче съвсем не означава още, че то отговаря на духовните закони, от които имам живот и които са единствено меродавни за всяко въздействие на старите като Всемира учения, формулирани от мен в моите книги.
Не мога при никакви обстоятелства да призная за валиден — а още по-малко сам да използвам — друг критерий за преценка, какво може и какво не може да стане с тях!
Не ми е възможно да одобрявам всичко, което другите са готови да одобрят, защото им се струва „добро“ от тяхна гледна точка.
Има немалко неща, които с удоволствие бих одобрил, ако не беше наложената ми от духовното прозрение забрана.
Аз съм и оставам зависим от собственото си, дадено ми от Духа прозрение и не мога да приема за „валидно“ нищо, което за жалост не притежава приписваната му от самото него валидност в царството на вечния Дух.
Така че ако някой би желал да види определени хора или групи от хора попаднали в духовно отредената ми сфера, нека първо се запита дали аз наистина мога да им открия достъпа до тази сфера?
За всички трябва да е ясно, че нищо тук не зависи от земно-обусловени чувства на симпатия или антипатия, а единствено от задължителната сила на духовните закони.
Ако читателят съумее веднъж да възприеме действуващите в случая фактори от гледна точка, която му разкрива нещата в една що-годе не-изкривена перспектива, той едва ли вече ще очаква невъзможното от намесата на моите сили.
Тогава обаче той ще погребе завинаги и надеждата, че несъизмерими по естеството си неща биха могли някога да се съчетаят, холкото и пламенно да е желал и да е копнял за подобно съчетание.
Със своите щения, мисли, чувства и усещания хората от всяка епоха са едновременно осъ-ществители и подготвители.
И двете функции са закономерно обусловени от природата и би било доста глупаво да се очаква от едно поколение осъществяването на това, което то е призвано само да подготви, докато на свой ред трябва да осъществи нещата, които са били подготвени от по-ранни периоди от време!
ОПАСНОСТИТЕ НА НОЩТА
ВСЯКО земно преживяване достига най-голя-мата си стойност там, където се превръща в символ: във форма и образ на вътрешни състояния на живот.
Така че не само като външно преживяване съществуват нощта и денят!
„Нощ“ и „ден“ има във всеки земен човек и всеки носи в себе си силата да определя тяхната относителна власт.
Горко му, ако се откаже от тази си сила и остави всичко само на себе си: — ако позволи на нощта и деня да воюват в него, както си искат, без да се съобразяват с неговата воля!
„Да се съобразяват“, тук ще рече: — да се вместят в избрания от волята на човека ред и да изпълнят формата, породена от този вътрешен ред.
Нощта трябва да познае в човека свой пове-лител, иначе тя ще го опустоши и ще го превърне в арена на собствените си, насочени срещу деня, волеви импулси.
Нощта унищожава всеки, който не я покори.
А насочваната от Духа, будна воля на човека извършва с него чудо, като го превръща от нощно животно в лъчезарен образ и подобие Божие.
Чудно ли е, че животното, което и без това възприема човека на тази земя като нежелан опе-кун, се опълчва срещу такова превращение!?