Чудно ли е, че като другарка на животното, нощта показва първо всичките си ужаси, преди да отстъпи накрая пред деня!
Този , за когото Светлината е станала образ и форма на сигурността в собственото му вечно Битие, може да търпи в себе си нощта само като сила, готова да му служи.
Аз познавам нощта, както малцина я познават^! — Опознах я от собствения си жив опит така, както наистина малцина успяват да я опознаят.
Познавам всичките й, преживени някога от хората, тръпки на свещен ужас и разтърсващи възторзи, космичната й величавост и висота, нейния благочестиво изгарящ плам и божествено неистовата й сласт, — но познавам също нейните коварства и клопки, алчната й низост и подлата й стаеност, страстното й влечение да осквернява всичко светло и ведро, нейните отровни изпарения и съскащи черни лъчения, готови да погубят всичко, което може да намери пътя към себе си само в сияйна яснота,
Нужно е завинаги да се изкорени с непоколебима самодисциплина много нещо от безпорядъчния, инстинктивен копнеж на земно-чувству-ващото, лесно прелъстимо сърце, за да бъде надвито злото, измамното, разлагащото и разяждащото, — с една дума: всичко онова в нощта, което е враждебно на живота,
Но нощта си остава все пак предпоставка за деня, както и денят е предпоставка за нощта, а това би могло да дари истинска утеха на мнозина, които се чувствуват угнетени от траещата все още нощ. , ,
И най-дългата нощ трябва да отстъпи пред деня, който произтича от нея, за да може някога да я озари със светлината си!
САМОВЪЗП ИТАНИЕ
В МНОГО случаи „доброто възпитание“ не е нищо друго освен една заучена техника на поведение към нашите себеподобни.
Не би трябвало да се стремим да „възпитаваме“ децата, а да ги насочваме как сами себе си да възпитават.
Възпитанието подхожда към задачата за формирането на човека отвън. Самовъзпитанието формира отвътре.
Възпитанието постига целта си само когато води към самовъзпитание.
Целият земен живот на човека е непрестанен повик за самовъзпитание. Който не откликне на този призив, за него смисълът на живота се превръща по необходимост в безсмислие.
Проявите на липса на самовъзпитание са тъй малко „простими“, както и ужилването на комара или осата, което наистина се усеща като нещо досадно и неприятно, но не и като предмет на възможна прошка.
В МЕРЕНА РЕЧ
СЪВЕТ
Суетните глупци ти остави да се припират пустославно
за свойте богове и истините им, защото когато всички верски богове ще са забравени отдавна,
ти все тъй ще живееш в себе си от Божеството!
ЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА
От мрак обгърнат някога аз също бях, ала сам станах Светлина, когато Светлината осени ме. . .
Така Живот божествен в себе си съзрях.
Не знаех дотогава кой съм и кое е истинското
мое име.---
БЕЗСМЪРТИЕ
И в звездния светлик, и в тази земна тлен трепти една и съща жива сила, която в теб, във всички други, също и във мен, свой образ и подобие сама е сътворила. — Знай, в себе си роден, от нея си и ти: живееш, тъй като ти сам си тази сила тайна! В теб вечният живот навеки ще трепти, защото в тебе тя е Животът ти сияен.--
ОНЕЗИ, ДЕТО ТРЯБВАШЕ ДА НИ НАПУСНАТ.,
Онези, дето трябваше да ни напуснат, не са изгубени за вас и мене:
когато си отидоха, те вече бяха за нов живот в отвъдното родени.
Каквито тука сме ги виждали, такива с вас ще ги срещнем някога отново;
„смъртта“ им беше само избавление на тялото от тежките окови.
„ Човек” изцяло никога не се побира във този тесен дом на сетивата, защото той наистина е цар всемирен и царство вечно му е Светлината!
Да „схванеш“, ще рече да вникнеш в непонятното до днес и да го разбереш: да го обхванеш, като че ли го хващаш с пръсти, — с обгръщане да го усетиш, — опипвайки го, да го опознаеш с праорганите си незрими, които мозъкът, досущ като амеба, създава си самичък!
Съвсем понятно е, че вие неохотно ще схванете това, — нали ако го бяхте схванали по-рано, то щеше да смути сънуването ви наяве. ..
Ала ш.* пак ще се наложи да се научите да схващате, ако не искате завинаги да си останете в противоречие с това, което е сияйна истина, — и все така да продължавате да вярвате единствено на призрачни видения, които безмилостно препречват погледа ви към действителността!
Единствено от вас зависи дали ще можете да се научите да схващате, защото, знайте, че незримите, обхващащите органи на мозъка простират се към онова, което трябва да се схване, за да се разбере, едва когато волята сама поиска истината да прозре!
Какъвто вече бил си,
то в миналото си остава;
какъвто днес си,
няма занапред да бъдеш ти . .
От себе си когато оздравееш, чак тогава ще разпознаеш истинските си черти!