СКРИТ ИЗВОР
Ти, търсещият, остави Ал-Брахма на индуса, — а Буда и Падмасамбхава на ламата, — повярвай на мюсюлманина: „Аллах ил Аллах“, — почитай кръста и Светото Писание!
У всички уважавай това, което търсят с вяра! Но ти търси
каквото другите не могат да намерят!
1'/7
Човече земен,
не се мисли за „Бог“!
Но знай, дори да си
и най-големият злодей,
ще си останеш пак от Божията същност: — от Божието семе, от утробата незрима, — ще носиш, скрито в себе си,
Божието име.
Щом вникнеш в името му истински,
веднага след това
у теб ще се разкрият нови, непознати сетива: — ще се научиш в Божието „име“ себе си
да назоваваш
и в себе си ще разпознаеш своя Бог. —
Едва тогава,
едва тогава ти ще се спасиш от дребни
суети и мрак
и твоята душа ще се завърне у дома си пак. —
НЕОБХОДИМА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ЗАБЛУДА
Вие, друмници към Светлината, не презирайте свойте заблуди тук, на земята!
Нима узнали бихте някога
доколко истинно е земното познание, което сте постигнали, ако предишните ви заблуждения не са създали вече у вас критерия за истинност!
Ала възможността ви да се заблуждавате за вас действително е тъй добре обоснована, защото е дошла от Бога: — от тази без-условна истина, която в световете си, от времето предначертани, умело своята възможност за заблуда си създава и, следвайки безкрайнократния си зов, до заблудения достига по пътеки непознати и ослепително пред него просиява!--
Утеха за душата си при другите недей да търсиш ти!
С илюзията, че утехата ще срещнеш „по пътя“ нейде, се прости!
Желаната утеха няма да откриеш ти никъде по своя път,
додето неразумен гняв и сляпа ярост душата ти гнетят!
Ако не е готова да намери утеха в себе си сама, душата безутешна ще остане завинаги сред земната тъма! —
МИР
Не туй, което, изморени от борбите изтощителни, поетите наричат помежду си „мир“, ви нося аз, друг мир ви нося,
съвсем различен е за мен мирът!
Готови ли сте на земята, още тук,
да се издигнете до моя мир, търсете в себе си самите мен —
на чиста и сияйна Светлина искрящ съсъд!
И там, където плувналите в кръв тела
и заблудените души се бият с дива ярост, тях също ще ги оправдае моят мир
дори и пред лицето на самия вечен Съд!
Вие, покрити с гори и зелени лозя планини, вдъхващи бодрост в сърцето,
сякаш със замъци скални от всички страни свидното езеро мое обгръщате, — вие отдавна познавате вече
странника, който обхожда ви с поглед, странника, който с очи просветлени се взира все по-надалече,
странника, който неспирно броди из вас, планини, цял устремен да докосне полека вашите урви, върхарите — също, след като толкова дълго от свойта постеля далечна вас само с поглед, изпълнен с копнеж, е прегръщал!
ПРИ КОЛОНИТЕ НА ПАРТЕНОНА
Не съм ви виждал аз отдавна, о, колони: изваяната светлина от светлината и вкаменена чистота от чистотата!
Такива сте, — колоните на Партенона! —
Стаили сте сияйна яснота отвътре, отвън пък сте златисти като пчелен мед, покрити с благородна патина от времената.
Не съм ви виждал аз отдавна нощем, окъпани в светлика на луната, когато собственото ви сияние се слива с яркостта й в тишината! —
Заслушан в шепота ви вековечен, човек не би могъл да ви забрави, седял ли е в нозете ви край Партенона, възвишени колони величави!
Иисус.................................. 80-86, 118, 123, 124
Кернинг (Кребс) — режисьор на Щуггартската опера от средата на 19 в............................................ 138,139
Майринк, Густав (1868-1932) — немски писател: „Голем“ (1915), „Зеленото лице“ (1916), „Валпургиева нощ“ (1917), „Белият до-миниканец“ (19211 .............................. 30, 977-102
Щолц, Апбан Изидор (1808-1883) — католически теолог и народен писател, професор по пасторална теология във Фрайбург ... 22
Бележки на преводача
Стр.
Ред
25
7
отг.
Български превод на „Книга за Царственото изкуство" е издаден от ИК „Евразия“, С., 1993.
25
^^10
отг.
Български превод на „Книга за живия Бог" е издаден от ИК „Евразия-Аба-гар“, С., 1991.
30
4-5
отд.
Средищното царство — Китай.
31
4
отд.
Български превод на „Книга за разговорите" е издаден от ИК „Евразия-Абагар“, С, 1992.
35
1
отг.
Български превод на „Искри!Мантра-практика", съдържащ и оригиналните текстове на мантрите, е издаден от „Консулт интернационал“, С., 1995.
43
13
отд.
Цитат от „Смъртта на Валенщайн" от Шилер, трето действие, XIII поява, Валенщайн: „Духът изгражда тялото..(с. 391 от „Валенщайн", С., НК, 1968, прев. Дим. Стоевски).