От друга страна, през цялата си младост бях убеден, че единственото важно нещо в една книга е нейното съдържание, затова най-често не обръщах почти никакво внимание на името на нейния автор. По тази причина не си придавах осо-
бена важност като автор и се стараех по възможност да отклонявам с всички средства личния интерес към мен, извън обсега на моите книги. И до ден днешен се стремя да отклонявам всякакъв интерес от този род.
В първите си публикации, събрани днес в «КНИГА ЗА ЦАРСТВЕНОТО ИЗКУСТВО», след като навремето излязоха във вид на кратки есета, посочих само инициалите В. Y. R. и чак в «КНИГА ЗА ЖИВИЯ БОГ», появила се в първата си версия преди девет години, се реших по съвет на издателя да се подписвам не с първите букви, а с цялото си име — въпреки източното му звучене. —
Знаех много добре, че с това ще си създам немалко затруднения и че тъкмо от хората, които на първо място трябваше да станат читатели на книгите ми, можех да очаквам най-голямо недоверие, породено от звучащото по азиатски име, което можеше да се изтълкува само като претенциозен „псевдоним". Съзнавах също колко силно щеше да се разпали любопитството им, така че едва ли щях да бъда пощаден от въпроси за „значението“ на моя предполагаем „псевдоним“.
Но тъй като съветникът ми по издателските въпроси съвсем не споделяше тези опасения, а и с право изтъкваше, че в една глава от «КНИГА ЗА ЖИВИЯ БОГ» се дават подробни указания за естеството на духовните „имена“, в края на краищата се въоръжих с достатъчно доверие в съд-ната способност на своите читатели и си казах, че от цялото съдържание на книгите те би трябвало да си направят извод, що за човек имат всъщност пред себе си, и че по никакъв начин не биха ме сметнали за способен с помощта на екзотично звучащ псевдоним да се обграждам сам в апотеозното сияние на „бенгалски огньове“.. .
Мога за щастие да потвърдя, че това доверие бе оправдано от повечето читатели на моите книги.
В същото време обаче чувам от време на време и за хора, които с разбираема предубеденост се шокират от „екзотичното“ име и смятат, че то им дава основание да се откажат изобщо да четат моите книги, без да са се запознали със съдържанието на нито една страница от тях.
Трети пък настояват за ясен немски „превод“ на името.
В случая не ми остава друго, освен да кажа на едните: «Ако толкова те дразни, че пиша под онова име, в чието звучене единствено познавам себе си, и ако то ти се струва твърде „екзотично“, наричай ме тогава както си искаш, но прочети това, което съм написал и за тебе!», — и да заявя на другите: «Ако трябва на всяка цена да си „мислиш нещо“ във връзка с името ми, прояви засега малко търпение, докато не започнеш да възприемаш вътрешно звуковите стойности така, както музикантът възприема тоновете, представени с нотните знаци!»
Напълно разбираемо впрочем е и това, че бих се наричал Вб Yin Ra просто от чувство на преданост към духовния Учител, който ми даде името, дори тези три срички да бяха и за мен толкова „странни“, колкото може би изглеждат в очите на други.
Нека кажа веднъж завинаги, че тук не става въпрос за три думи, чийто „смисъл“ би могъл да разбуди някаква тайна, макар трите срички да са взети от корените на един древен език, и че те образуват „името“ ми като духовен човек само затова, защото техните звукови стойности отговарят на моята същност така, както определена група от ноти отговаря на даден акорд.
За мен самия всичко това е тъй кристално ясно и очевидно, тъй просто и самопонятно, че според мен всяко дете би трябвало да схване за какво става дума тук...
Давам си наистина сметка и за това, че ние почти напълно сме изгубили инстинктивно сигурния си усет за звуковите стойности на човешката реч като духовно обусловени стойности и че не бихме сбъркали, ако потърсим именно тук причината моят духовен Учител да състави „името“ ми от три коренни срички на един древен източен език, въпреки че спокойно би могъл да го образува и от срички или думи на майчиния ми език, което във всички случаи щеше да облекчи значително моята задача.
Надявам се, няма да ми се отрече толкова проницателност, колкото е нужна, за да се разбере, че само един откъснат от действителността глупец би могъл да бъде тъй непохватен, та да се драпира в наши дни с чуждоземно звучащ псевдоним, а и от съдържанието на моите книги би трябвало да проличи колко абсурдно е да ми бъде приписана непочтеността да си избера „псевдоним“, който би могъл да създаде впечатлението, че произхождам от някаква далечна, чужда страна.