В заключение трябва още да кажа, че моят навик от младини да чета книгите, без да се интересувам много от автора, а преди всичко от съдържанието, съвсем не ми изглежда толкова лош.
Мога само от сърце да пожелая на книгите си такива читатели!
В края на краищата тъкмо съдържанието на една книга и въздействието на това съдържание върху душата на читателя е най-сигурният критерий, по който може да се съди за нейния автор. —
кой е bo yin ra?
МАКАР всичко необходимо за категоризирането на един човек да е отбелязано отдавна там, където обикновено се търсят подобни данни за авторите на литературни произведения, редно е все пак аз самият да съм най-добре информиран относно собствената си личност. Но това съвсем не би ми дало основание да говоря тук за себе си, ако мълчанието ми не можеше да се изтълкува като одобрение на ширещите се по мой адрес легенди.
Че не съм „китайски писател“, за какъвто ме провъзгласи най-сериозно и тържествено един виенски вестник — възхвалявайки впрочем Гус-тав Майринк, който написа навремето увод към моята „Книга за живия Бог“, като „откривател“ на този човек от епохата на Средищното царство, — в това любезният рецензент би могъл да се убеди, ако беше си направил труда да надзърне в „Кюршнеровия календар на немската литература“.
Още по-обезпокоително е твърдението, че съм бил възпитан от „будистки монаси“ и „обучен от факири“.
Затова пък е до известна степен разбираемо, когато литературните рецензенти многозначително подчертават, че макар и да знаели немското ми фамилно име — Шнайдерфранкен, — това не можело да попречи на благоприятната им оценка.
Всички тези неща ме задължават да заявя веднъж завинаги, че нося името си Вб Yin Ra поне със същото право, с каквото други носят благо-родническите си титли. Тук не"бтава въпрос за произволно избран „псевдоним“, а за името, дадено ми някога от хора, с които съм свързан по-тясно, отколкото с всички останали — дори с членовете на семейството си, — ето защо то е отбелязано без никакви по-нататъшни обяснения в най-важните ми административни документи наред с фамилното име.
Как споменатите хора се появиха в моя живот, съм разказал сам с максимално допустимата в случая яснота в „Книга за разговорите“. Там аз говоря наистина за азиатски арийци и монго-ли, но не и за „факири“, нито за „будистки монаси“!
Толкова често съм говорил в книгите си за характера на тази духовна Общност, че ми се струва достатъчно да заявя тук следното: — не става изобщо въпрос за представители на една или друга източна религия, теософия или философия, а за нещо наистина голямо — за неизменно скрития и строго охраняван още от най-дълбока древност духовен Храм, който, предугаждан от мъдреците на всички времена, но познат на премал-цина, е бил свързан с всички духовни течения в историята на човечеството, доколкото те са се опитвали да изследват загадките на Вечността отвъд пределите на този земен живот.
Не е моя заслуга, че можах да стана член на споменатия духовен кръг. Никога не съм имал странната амбиция да бъда „светец“, а и ако бях такъв, никога не бих се доближил до този кръг. Но като принадлежащ към него, на мен ми бе вменено в дълг да свидетелствувам в наши дни пред всички търсещи за онова, което ми се разкри по начин, стоящ отвъд всякакви интелектуални силогизми. Така възникнаха книгите, които носят името ми и които можех да издам само под това име, тъй като гражданското ми потекло няма нищо общо със способността ми да говоря със сигурност за нещата, разглеждани в тези книги.
Литературната амбиция ми е била от самото начало чужда, а препитанието си изкарвам от десетилетия с друга дейност, радваща се до ден днешен на топъл прием.
Когато се подписвам с придобитото от мене име и там, където това не е абсолютно необходимо, това всъщност означава, че го чувствувам много по-близко, отколкото фамилното си име, а това на свой ред се дължи на вътрешното единство, което познава себе си само в името, назоваващо собствената ми духовна същност по прастарите закони на звуковите стойности.
На онези пък, които искат да знаят нещо и за външното ми потекло, ще кажа тук, че както по бащина, така и по майчина линия произлизам от стари, християнски селски родове от Средна Германия.
Бих желал обаче хилядите читатели на моите книги да се интересуват повече от съдържанието им, отколкото от автора.