ДОМЪТ НА ДУШАТА
ЧУЙ, о ти, който търсиш: — страната на вечното съзидание е отворена по всяко време за теб!
Трябва само да избереш къде в нея да построиш своя дом. —
Блажен си, ако съумееш да направиш мъдро избора си!
В своя дом тогава ще намериш покой, защото в него ти си сигурно подслонен. —
В твоя дом, ако си съумял да направиш верния избор, Бог няма да е вече чужденец. —
Ще го имаш при себе си като могъщ приятел. —
Мнозина са търсили Бога, но са намирали кумири, понеже не са знаели, че Бог се появява само тогава, когато му е издигнат дом в страната на душата.---
УВОДНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ „ИСКРИ
(НЕМСКИ МАНТРИ)
ОТ НАЙ-СТАРИ времена в древна Индия е било известно магическото въздействие на определени съчетания от звукове и думи върху душата, но съвременна Европа се е отчуждила от него, макар и тук руните и „заклинанията " да сочат, че тази мъдрост не е била непозната в миналото.
Във всеки език, особено ако е богат с гласни, могат да бъдат създадени подобни мантри, които — ако са наистина съставени според окултните звукови закони — са непреводими, доколко-то окултното въздействие се поражда единствено от макар и само вътрешно доловеното зву-косъчетание, докато смисълът на думите може да прояви своето действие едва вторично като обект на медитация, — нещо като средство за настройване на душата.
Старогерманската литература е изпълнена с приложна магия на звуковете, а литургията на гръцката и римската църква е до голяма степен просто набор от мантри, създадени от мъдри познавачи на окултните звукови закони. —
Ако Римокатолическата църква днес се противопоставя нейните литургични формули да бъдат превеждани от латински на живите езици, тя обосновава наистина този отказ със съществуващата в тези случаи опасност от нееднозначно тълкуване, но в действителност следва — съзнателно или само смътно догаждайки се — чисто окултни закони, тъй като всяко окултно въздействие на съставените на латински език мантри неизбежно би се загубило при такъв превод.
Но за окултното действие на такива звуко-съчетания върху духовния организъм на човека е напълно безразлично дали той „разбира“ смисъла на съответните думи — „смисъл“, който би могъл да се изрази и със съвсем друга комбинация от звукове. —
Окултното въздействие на подобни звукосъ-четания настъпва едва след постоянното им и продължително повтаряне, а това би могло да отвори очите на някои хора, за които „всекидневното каканижене“ (!) на определени литургични формули, дочуто случайно при хоровите молитви на монасите, не е нищо повече от „без-
смислено“ и „затъпяващо“ упражнение. . .
В този запазен по традиция обичай се крие повече мъдрост, отколкото прозират днес дори самите привърженици на въпросната религиозна форма.---
След тези кратки указания читателят може би ще разбере какво всъщност представляват настоящите „Искри“. —
Нека всеки от тях провери кои от дадените тук комбинации от звукове на немския език говорят — независимо от своя „смисъл“ — най-ярко на душата му. Окултно действие върху духовния си организъм обаче той ще може да очаква едва след като се е подлагал дълго време, ден след ден, на вътрешното въздействие на вътрешно почувствуваните звукосъчетания. Едновременната медитация върху разкриващия се по чувство „смисъл“ на думите би могла да улесни постоянното им повтаряне.
Може да се каже още, че мнозина, включително някои истински компетентни и приучени на критично самонаблюдение хора, познават вече тези „немски мантри“ от саморъчни преписи на автора и са имали достатъчно възможност да проверяват години наред тяхното окултно действие. (От друго място също бяха разпространявани с изричното ми разрешение ръкописни копия, но тук предлаганата окончателна версия е преработена допълнително на някои места.)
ОПТИМИСТИЧНОТО МИСЛЕНЕ
ОСОБЕНО голям брой хора днес вярват, че най-добре ще докажат духовното си превъзходство, като напрягат цялото си остроумие, само и само да открият във всяко нещо „подозрителен елемент“, и така, тласкани от някаква вътрешна потребност, нарушават със злокобния си грак всяко хармонично съзвучие.
Каквото и да стане, те все намират повод да вещаят беди, а когато наистина се случи беда, проглушават ушите на ближните си със своите „разяснения“, колко страшно било сполетялото ги злочестие. В истинска ярост обаче тези вестоносци на злочестието изпадат, щом срещнат човек, който дори в неволята съзира надежда, — който вижда как от злото покълва добро, както ло-тосовият цвят никне от тинята на прастари блата, — а израз на пълното им презрение към него е хвърленото в лицето му върховно обвинение, че бил „оптимист" и следователно не заслужавал да бъде вземан „насериозно“.