Ех, да можеше да имаме повече такива „оптимисти“! Те толкова много ни липсват, и то тъкмо във време, когато нуждата от тях е направо крещяща.
Печално „сериозните“ хора, които винаги виждат бъдещето във възможно най-черни краски, изобщо не подозират, че тъкмо те изсипват непрестанно пясък в зъбчатия механизъм на машината, където нищо не е по-необходимо от благотворното смазочно масло на оптимистичното мислена.
В загадъчния процес, който ние наричаме „мислене“, се крие необикновена сила, но пре-малцина са склонни да допуснат дори възможността за съществуването на подобна сила. Ала природата не търпи да се подиграват с нея и ней- ните сили съумяват да се проявят, все едно дали човекът, в надменното си самомнение, разглежда тяхната проява като съответствуваща на „природните закони“, или я отрича със същата самонадеяност, докато не бъде принуден най-после да повярва в нея. Самият факт, че „мисълта“ предхожда всяко наше действие, би трябвало да ни накара да се „замислим“. Тук обаче става дума не само за мисленето като предпоставка на всяко действие, — бих желал самото мислене да бъ-
де разглеждано в случая като действие.
Повече, отколкото подозира, човекът е продукт на това действие, продукт на своето собствено мислене. Повече, отколкото подозира, той обаче е и в плен на мислите на себеподобните си, все едно дали следва с готовност или против волята си този невидим импулс.
На кого не се е случвало, обзет от униние, да попадне изведнъж в обществото на жизнерадостни, изпълнени с ведро упование хора, и да бъде така увлечен от тях, че накрая да забрави всичките си грижи?
Кой не е попадал в най-добро настроение сред угнетени и отчаяни хора, за да си тръгне накрая потиснат и със свито сърце, загубил поне за часове цялата си предишна енергия?
Но съвсем не е нужно мислите да бъдат изричани па глас. Достатъчно е, особено за по-чувствителните натури, да пребивават малко по-дълго в едно общество, за да бъдат повлияни от мислите на хората в него. Мислите се прехвърлят незабелязано и ние отнасяме „заразата“ у дома си като прихваната в трамвая хрема.
Голямо разпространение в по-ново време получиха произведенията на някои американски „мистици на успеха“, проповядващи с повече или по-малко наставнически тон, с повече или по-малко етичен патос своите учения, чиято върховна аксиома гласи: „Мислите са неща!“. Не, мислите са безкрайно по-действени от „нещата“, те са живи сили и следват формиралия ги импулс, защо-то всяко наше мислене не е нищо друго освен формиране. Ние не създаваме мисли от нищото, а само формираме с помощта на мозъка определени флуидни, предаваеми от един човек на друг, сили на духовния океан, в който живеем потопени както рибите в морето.
Всички тайнствени „влияния“, които някои хора са способни да упражняват върху своето обкръжение, се обясняват с факта, че тези люде са особено надарени ваятели на мисловната сила , че те са способни да зареждат своите мисъл-форми с много по-интензивни импулси, откол-кото другите около тях. Озови се в близост с такъв един ваятел на мисли и ако той е човек на умиротворения живот, самият ти неволно ще се успокоиш, колкото и голямо да е било обзелото те дотогава безпокойство. И обратно, ще изпаднеш, без да искаш, в нервна нетърпеливост и тревога, ако срещнатият от теб „ваятел“ на мисли е припрян и незнаещ мира човек. —
Как тогава да оползотворим за себе си и за хората около нас силите, които извечната природа е дала в ръцете ни?
Отговорът на този въпрос се съдържа в току-що казаното вече от мен.
Като се стараем да мислим смело и с упова-ние. Като се стремим — ако е нужно — да ви налагаме мислите ни да са изпълнени с жизнерадостна ведрина и надежда. Като отпъждаме от себе си всяка мисъл, внушаваща ни, че надеждата ни е суетна и нелепа, че реалните дадености са я заклеймили и осъдили вече като празна химера. , .Духът е този, който си изгражда тялото“ — и мисълта е тази, която създава нашия устрем и нашите постижения!
Ако имах за цел да „обяснявам“ тези неща, би трябвало да се опитам внимателно да разбудя някои дълбоки премъдрости на Ведите, но не тук е мястото за това. А и едва ли е необходимо да го правя, защото на всяка своя страница свещените книги на християнството разказват в друга форма за все същата истина, така че всеки, който наистина иска да търси в тях, ще намери стократно потвърждение на казаното от мен.
Във време като днешното, спомагащо за съз-
ряването на всички плодове на лъжовното мислене, нека ми бъде позволено да изтъкна целебната сила на правилното мислене. Нищо няма да спечелим, като се отдаваме на мрачно униние и безплодна безнадеждност! Който се вглежда само в спусналата се над нас нощ, потъва в сън и съновидения. . . Трябва да направим всичко, за да останем будни и още по-будни, ако искаме да дочакаме новия ден.