— Беше за вас. Събуждане в осем и половина от телефонната централа.
Почувствувал паузата, хвърли към нея поглед, в който нямаше любопитство. Ала тя се бе извърнала и стоеше до прозореца, загледана навън. Дребничкият й гръб бе прав и неподвижен, а острата й, къса коса се тъмнееше на утринната светлина.
Внезапно той се втренчи в нея. На ум му дойде нещо, за което трябваше да се сети още докато беше горе в спалнята, нещо толкова неправдоподобно, че за момент мозъкът му отказа да го възприеме. Механично продължи да говори; трябваше да се махне оттук, да се махне от телефона й истеричните въпроси на Мастън, да се махне от Елза Фенън и нейния мрачен, тревожен дом. Да се махне и да помисли.
— Прекалено дълго ви досаждах, мисис Фенън. Ще се вслушам в съвета ви и ще се върна в Уайтхол.
Отново студената, крехка длан, промърморените думи на съчувствие. Взе палтото си от преддверието и излезе навън, където блестеше ранното утро. Зимното слънце току-що се бе появило за миг след дъжда, за да пребоядиса в бледи, влажни цветове дърветата и къщите на Меридейл Лейн. Небето бе все още тъмносиво, докато светът под него бе учудващо ярък, излъчвайки слънчевата светлина, която бе откраднал неизвестно откъде.
Вървеше бавно по чакълестата алея и се страхуваше да не го повикат обратно.
Върна се в полицейския участък, а главата му гъмжеше от обезпокоителни мисли. На първо място беше тази, че не Елза Фенън е поръчвала събуждането по телефона за тази сутрин.
ГЛАВА 4
Кафе във „Фонтана“
Началникът на криминалния отдел в Уолистън беше едър и общителен мъжага, който измерваше професионалната компетентност с броя на прослужените години и не виждаше нищо лошо в този свой навик. Докато от друга страна инспекторът на Спароу, Мендел, бе дребен човечец с лице на невестулка, който говореше много бързо през единия край на устата си. Смайли скришом го бе оприличил на пазач на дивеч — човек, който познава територията си и не обича нарушители.
— Обадиха се от отдела ви, сър. Трябва веднага да се свържете със Съветника.
Местният началник посочи към телефона си с огромната си длан и излезе през отворената врата на канцеларията си. Мендел остана. Смайли го погледа глуповато известно време, като се мъчеше да разбере нещо за него.
— Затворете вратата.
Мендел отиде до нея и внимателно я притвори.
— Искам да направя запитване за телефонната централа в Уолистън. Кой е най-вероятният контакт там?
— По правило заместник-началничката.
Самите началници винаги витаят из облаците. Работата се върши от заместниците.
— Някой от Меридейл Лейн 15 е помолил да го събудят в осем и половина тази сутрин. Искам да знам кога е била дадена поръчката и от кого. Искам да знам дали подобна поръчка за събуждане е дадена за постоянно и ако е така, искам подробностите.
— Кой е номерът?
— Уолистън 2944. На името на Самюъл Фенън, струва ми се.
Мендел се приближи до телефона и набра нулата. Докато чакаше да му се обадят, се обърна към Смайли:
— Не искате никой да научава за това, нали?
— В никакъв случай. Дори и вие не бива. Вероятно нищо няма да излезе от цялата работа. Ако се развикаме, че има убийство, ще…
Мендел вече говореше с централата и искаше да го свържат със заместник-началника.
— Обаждаме се от криминалния отдел в Уолистън, от канцеларията на началника. Искаме информация от вас… да, разбира се… на външния номер тук, Уолистън 2421.
Остави слушалката и зачака да му се обадят пак.
— Умно момиче — измърмори той, без да поглежда към Смайли.
Телефонът иззвъня и той започна да говори веднага:
— Разследваме обир на Меридейл Лейн, номер 18. Възможно е да са използували номер 15 като наблюдателен пункт, за да ограбят отсрещната къща. Можете ли да проверите дали са звънили от Уолистън 2944 или пък са им звънили на този телефон през последните двадесет и четири часа?
Последва пауза. Мендел закри с длан слушалката и се обърна към Смайли с лека усмивка. Смайли си помисли, че човекът отсреща изведнъж му стана симпатичен.
— Сега разпитва момичетата — каза Мендел, — а щяла да погледне и в тетрадките.