— Факти? — попита Мастън. — Какви факти? Да допуснем, че е излъгала — вярно, че тя е особена жена, чужденка, еврейка. Един господ знае какво се крие в главата й. Научих, че е пострадала във войната, била е преследвана и така нататък. Във ваше лице може би вижда потисника, инквизитора. Усеща, че искате да изкопчите нещо, изпада в паника и ви казва първата лъжа, която й идва наум. Но това прави ли я убийца?
— Защо тогава Фенън е поръчал събуждането? Защо си е приготвил чашата с какао?
— Кой може да каже? — Гласът на Мастън бе вече по-мазен, по-убеждаващ. — Ако вие или аз, Смайли, сме доведени до този ужасен момент, когато вземаме решение да свършим със себе си, кой може да предскаже какви ще бъдат последните ни земни мисли? А какво да кажем за Фенън? Вижда кариерата си провалена, животът за него изгубва смисъл. Не е ли допустимо, че в момент на слабост или нерешителност е пожелал да чуе гласа на друго човешко същество, да изпита отново топлината на човешкия контакт, преди да умре? Навярно звучи изкуствено и сантиментално, но не и невъзможно за човек, който е бил толкова изтерзан, толкова преследван от определени мисли, че решава да се самоубие.
Смайли трябваше да му отдаде заслуженото — представлението беше на ниво и той не можеше да се мери с Мастън, когато нещата опираха до подобни артистични изяви. Внезапно почувствува как вътре в него се надига паниката на отчаянието и как той не е в състояние да устои на силата й. С паниката дойде и необузданата ярост към този натруфен подлизурко, този противен жен-чо със сивеещи коси и благоразумна усмивка. Паника и ярост се надигнаха във внезапен прилив, който изпълни гърдите му и заля цялото му тяло. Лицето му почервеня, очилата му се замъглиха и в очите му се появиха сълзи, сякаш за да направят унижението му по-пълно.
Мастън продължи, за щастие без да забележи нещо:
— Не можете да очаквате от мен да заявя на Министъра на вътрешните работи въз основа на тези доказателства, че полицията е направила погрешен извод; знаете колко крехки са връзките ни с тях. От друга страна вие си имате подозренията — че, казано с две думи, снощното поведение на Фенън съвсем не е отразявало намерението му да се самоубива. Съпругата му явно ви е казала лъжа. Срещу това имаме мнението на опитни детективи, които не са открили нищо обезпокоително в обстоятелствата около неговата смърт, имаме и твърдението на мисис Фенън, че съпругът й бил разтревожен от разговора с вас. Съжалявам, Смайли, но това е положението.
Настана пълна тишина. Смайли постепенно се съвземаше и излизането от това състояние го бе лишило от остротата на сетивата и членоразделността на речта му. Беше вперил късоглед поглед пред себе си, отпуснатото му, набраздено от бръчки лице все още розовееше, а долната му устна висеше глупаво. Мастън го чакаше да каже нещо, но той бе уморен и изведнъж го обзе пълно безразличие. Без да погледне Мастън, той стана и си излезе.
Влезе в стаята си и седна зад бюрото. Механично прегледа какво му предстои да свърши. Кутията, в която му носеха входящите материали, беше почти празна — няколко окръжни писма и един плик, адресиран до Дж. Смайли, Министерство на отбраната. Почеркът беше непознат; отвори писмото и го прочете.
Драги Смайли,
Наложително е да обядваме утре в „Къмплийт Англър“ в Марлоу. Направете всичко възможно да дойдете там в един часа. Трябва да ви кажа нещо.
Ваш
Самюъл Фенън
Писмото беше написано на ръка и носеше датата от предния ден, вторник, 3 януари. Клеймото му беше от Уайтхол и часът на него беше 6 следобед.
В продължение на няколко минути го гледа безучастно в непомръдващата си ръка, наклонил глава наляво. След това остави писмото, отвори едно от чекмеджетата на бюрото си и извади лист хартия. Написа кратко писмо до Мастън, в което си подаваше оставката и прикрепи към него с кламер поканата на Фенън. Натисна звънеца за секретарка, постави писмото в кутията за изходящи документи и се отправи към асансьора. Както обикновено, асансьорът се намираше в мазето, заклещен от количката за чай на регистратурата и затова, след като почака малко, Смайли заслиза по стълбите. На половината път се сети, че е забравил шлифера си и някои дреболии в стаята си.