Няма значение, помисли си той, ще ми ги изпратят.
Седна в колата си на паркинга и се втренчи през влажното предно стъкло.
Не му пукаше, ама никак не му пукаше. Не можеше да се отрече, че бе изненадан. Изненадан от това, че почти изгуби контрол над себе си. Разговорите като този с Фенън бяха играли огромна роля в живота на Смайли и още преди много години той бе решил, че е станал неуязвим срещу всички тях, независимо дали ставаше дума за дисциплинарни, образователни, медицински и религиозни. Прикритата му природа ненавиждаше целта на всички подобни „разговори“, тяхната потисническа близост, неизбежната им реалност. Припомни си една безумно весела вечеря с Ан в Куаглинос, когато й бе обрисувал системата „хамелеон-броненосец“, предназначена да сломи интервюиращия.
Вечеряха на светлината на свещи; бяла кожа и перли — пиеха бренди — очите на Ан огромни и влажни, само за него; Смайли играеше ролята на любовник и се справяше прекрасно; Ан му отвръщаше с подобаващи чувства и бе в еуфория от тяхната хармония.
— …и така отначало се научих да бъда хамелеон.
— Искаш да кажеш, че си си седял там и си хълцукал, недодялани жабоко?
— Не, всичко е въпрос на цвят. Хамелеоните менят цвета си.
— Зная го много добре. Сядат си на някое зелено листо и самите те позеленяват. И ти ли си позеленявал, жабоко?
Пръстите му погалиха леко връхчетата на нейните.
— Слушай, палавнице, да ти обясня метода „хамелеон-броненосец“, който Смайли използува срещу по-нахалните „инквизитори“. — Лицето й беше близо до неговото и тя го гледаше с боготворящ поглед.
— Методът се основава на теорията, че инквизиторът, който не обича никого другиго повече от самия себе си, ще бъде запленен от собствения си образ. Затова възприемаш точния социален, темпераментен, политически и интелектуален цвят на този, който те разпитва.
— Надут жабок. Но интелигентен любовник.
— Тихо сега. Понякога този метод се проваля поради идиотщината или злонамереността на инквизитора. Тогава се превръщаш в броненосец.
— И запасваш колани с метални кабари, нали, жабок?
— Не, просто го поставяш в толкова нелепо положение, че ти се оказваш над него. Подготвяха ме за одобрение от един пенсионирал се епископ. Аз бях цялото му паство и за половин почивен ден получих заръки колкото за цяла епархия. Но като оглеждах лицето на епископа и като си представях, че под погледа ми то обрасва с гъста козина, успях да удържа надмощието. От онзи момент нататък умението ми започна да нараства. Превръщах го в маймуна, затисках го между падащата част на прозорец и перваза, пращах го гол на масонски банкети, прокълнавах го като змията да лази по вечно корем…
— Ах, какъв проклетник бил моят любим жабок.
Така беше наистина. Но способността му да се дистанцира го бе напуснала по време на последните му срещи с Мастън; чувствуваше, че губи безпристрастността си. Когато Мастън направи първите си крачки, Смайли се оказа твърде уморен и отвратен, за да намери сили да се противопостави. Според Мастън убийството било извършено от Елза Фенън, която е имала някаква основателна причина да го стори и нищо повече не го интересуваше. Проблемът повече не съществуваше — подозрение, опит, вникване, здрав разум — Мастън не признаваше нито едно от всички тези неща за съставни части на фактите. За него факти бяха хартията, министрите, а един Министър на вътрешните работи вече беше неоспорим факт. Отделът не се главоболеше с мъглявите впечатления на един-единствен служител, когато те влизаха в противоречие с провежданата политика.
Смайли бе уморен, страшно и неописуемо уморен. Бавно караше към дома си. Щеше да вечеря навън. В някое много специално място. Още беше обяд; следобедните часове щяха да преминат в следване на Олеарий в пътешествието му през руските земи. След това вечеря в Куаглинос и самотен тост за успелия убиец, навярно за Елза, в знак на благодарност, че кариерата на Джордж Смайли е приключила с кончината на Сам Фенън.
Спомни си, че трябва да прибере прането си от Слоун Стрийт и затова малко по-късно свърна по Байуотър Стрийт, като намери място за колата на около три номера по-надолу от дома си. Излезе от колата си с големия кафяв пакет с чисто пране в ръце, заключи колата старателно и по навик я обиколи, за да пробва всички дръжки. Беше завалял ситен дъждец. Подразни се, че някой пак е паркирал пред дома му. Слава богу, че мисис Чапъл е затворила прозореца на спалнята му, защото дъждът щеше…