Мендел го изгледа мълчаливо.
— Боже господи — каза той.
— Да предположим — продължи Смайли, — че съм прав изцяло. Да предположим, че Фенън е бил убит снощи и че тази сутрин аз почти съм го разкрил. За разлика от вашия занаят, в моя не стават убийства всеки ден.
— Какво искате да кажете?
— Не зная. Просто не зная. Дали ще може, преди да продължим нататък, да се обадите да проверят номерата на тези коли? Бяха паркирани на Байуотър Стрийт тази сутрин.
— Вие защо не го направите?
Смайли го изгледа озадачено за секунда. После се сети, че не е споменавал за оставката си.
— Извинявайте. Не съм ви казал, нали? Тази сутрин си връчих оставката. Успях да го направя, преди да ме изгонят. Така че сега съм свободен като птичка и мога да правя каквото си искам. Само че не съм чувал някой да иска на назначи птичка на работа.
Мендел взе листчето с номерата и излезе в коридора, за да телефонира. Върна се след малко.
— Ще ни се обадят след час — каза той. — Я елате да ви разведа из владенията си. Разбирате ли нещо от пчели?
— Съвсем малко. В Оксфорд ми беше бръмнала някаква муха да се занимавам с естествознание.
Искаше му се да разкаже на Мендел как се бе борил с гьотевите метаморфози на растения и животни с надеждата да открие, както Фауст, „кое крепи света в най-съкровената му точка“. Искаше му се да обясни защо е невъзможно да се проумее Европа от деветнадесети век без работни познания за естествените науки; почувствува в себе си прилив на сериозни мисли и скришом установи, че това се дължи на преумората от борбата с днешните събития, че се намира в състояние на нервно напрежение. Дланите на ръцете му бяха влажни.
Мендел го изведе през задната врата — три спретнати кошера стояха пред ниската тухлена стена, която ограждаше края на градината. Мендел заговори, докато стояха под ситния дъждец:
— Винаги ми се е искало да отглеждам пчели, да разбера какво толкова има в тях. Чел съм много по въпроса — мога да ви кажа, че направо ме е хващал страх. Опасни човечета са.
Кимна два-три пъти в потвърждение на казаното и Смайли го изгледа с любопитство. Лицето му беше слабо, но мускулесто, изражението — напълно непредразполагащо към общуване; стоманеносивата му коса бе подстригана късо и стърчеше почти като игли на таралеж. Изглеждаше съвсем безразличен към лошото време, както и времето към него. Смайли знаеше прекрасно какъв живот е останал зад гърба на Мендел, беше виждал в полицаи по света същата обветрена кожа, същите запаси от търпение, горчивина и яд. Можеше да си представи дългите, безплодни часове наблюдение във всякакво време, чакането на някого, който можеше и да не дойде… или да дойде и замине прекалено бързо. Знаеше също така колко много Мендел и другите като него зависеха от милостта на други — от техните капризи или наглост, нервност или променливост, от спорадично проявени мъдрост и съчувствие. Знаеше как интелигентни мъже се пречупват под глупостта на стоящите над тях, как седмици търпеливо извършвана денонощна работа може да се заличи само с едно махване на такава ръка.
Мендел го заведе по неугледната пътечка, застлана с камъни, до кошерите и, все още без да обръща внимание на дъжда, започна да разглобява един от тях на части, да показва и обяснява. Говореше на пресекулки, с доста продължителни паузи между думите си, допълвайки казаното прецизно и бавно с движенията на тънките си пръсти.
Най-сетне отново се прибраха вътре и Мендел му показа двете стаи на приземния етаж. Гостната беше цялата в цветя — цветя по пердетата и килима, карета с цветя по мебелите. В малък шкаф в ъгъла имаше няколко бирени халби и чифт великолепни пистолети до купа от състезания по стрелба.
Смайли го последва на горния етаж. Откъм печката на стълбищната площадка се носеше миризма на парафин, а от казанчето на тоалетната долиташе шум на течаща вода.
Мендел му показа собствената си спалня.
— Стаята за брачната нощ. Леглото го купих за една лира от разпродажба. С матрак. Направо да се чудиш какви неща можеш да намериш без пари. Килимите пък са от „Куийн Елизабет“. На кораба ги подменят всяка година. Намерих ги в един магазин в Уотфърд.
Смайли стоеше в очертанията на вратата и се чувствуваше доста смутен. Мендел се обърна и мина покрай него, за да отвори другата спалня.
— А това е вашата стая. Ако я искате. — Обърна се към Смайли. — На ваше място не бих се върнал да спя вкъщи. Никой не може да е сигурен, нали? Освен това тук ще спите по-добре. Въздухът е по-добър.
Смайли понечи да се противопостави.
— Ваша работа. Правете каквото… — Мендел се навъси в смущението си. — Честно казано, не разбирам от работата ви повече, отколкото вие разбирате тази на полицията. Правете каквото знаете. Доколкото вече разбрах, можете да се грижите за себе си.