Отново слязоха долу. Мендел бе запалил газта в гостната.
— Е, добре, но поне ми позволете да ви поканя на вечеря — каза Смайли.
Телефонът в коридора иззвъня. Обаждаше се секретарката на Мендел със сведения за колите.
Мендел се върна и подаде на Смайли списък със седем имена и адреса. Четири от тях можеха да се отхвърлят, защото хората живееха на Байуотър Стрийт. Оставаха три — кола, наета от фирмата „Адам Скар и синове“ в Батърси, товарен фургон, притежание на Севърн Тайл Кампъни от Истборн, а третата бе специално записана като собственост на панамския посланик.
— Пратих човек да провери панамския въпрос. Няма да има никакъв проблем там
— в посолството разполагат само с три коли.
— Батърси не е далеч — продължи Мендел. — Можем да отскочим дотам с колата ви.
— Разбира се, разбира се — бързо се съгласи Смайли. — Можем да вечеряме в Кенсингтън. Ще запазя маса в Онтршат.
Часът беше четири. Поседяха още малко, като говореха ту за пчели, ту за домашни грижи — Мендел беше съвсем спокоен, а Смайли все още не се бе отърсил от притеснението и неловкостта — опитваше се да налучка начина да разговаря и внимаваше да не оставя впечатление на хитрец. Досещаше се какво би казала Ан за Мендел. Щеше да го хареса, да го възприеме като личност, щеше да намери специален глас и гримаси, за да го имитира, щеше да го превърне в истинска история, която да се вплете в техния живот и да престане да е тайна: „Мили, кой ще допусне, че той може да е толкова голям сладур. Последният човек, за когото ще предположа, че може да ми каже откъде да купя евтина риба. И каква сладка къщурка — никакъв проблем — сигурно знае, че онези бирени халби са ужасно шик, а на него никак не му пука. Мисля, че е страхотен. Мили, покани го на вечеря. Трябва да го направиш. Не за да му се подиграваме, а защото е сладур.“ Разбира се, той не би го поканил, но Ан би била доволна — щеше да е намерила начин да го хареса. И след като го направеше, щеше да го забрави.
Точно от това имаше нужда Смайли — начин да хареса Мендел. Не беше така бърз като Ан в тези неща. Но Ан си беше Ан — веднъж тя насмалко наистина да убие един свой братовчед, завършил в Итън, защото бе пил червено вино с риба, но ако Мендел запалеше лула, докато тя беше заета със своята палачинка, това едва ли би й направило впечатление.
Мендел направи още чай, който те изпиха. Към пет и четвърт поеха към Батърси в колата на Смайли. По пътя Мендел купи вечерен вестник. Четеше го трудно, използувайки светлината от уличните лампи. След няколко минути се обади с неочаквана злоба:
— Зелки. Мръсни зелки. Боже, колко ги мразя!
— Зелки?
— Зелки. Джерита. Дойчовци. Мръсни германци. И петаче няма да дам за цялата им пасмина. Кръвожадни и гадни овце. Отново се нахвърлят срещу евреите. А за нас да не говорим. Съборихме ги, пак ги вдигнахме. Прощаваме и забравяме. Защо трябва да забравяме, не мога да разбера? Да забравим грабежите, убийствата и изнасилванията, само защото са ги вършили милиони? Боже, ами че когато някое банково чиновниче свие половин лира, цялата градска поиция се мята отгоре му. Но щом става дума за Круп и цялата тази банда — о, не. Господи, ако бях евреин в Германия, щях… Смайли изведнъж се разсъни:
— Какво щяхте да направите? Какво щяхте да направите, Мендел?
— О, предполагам, че щях да си седя да задника и да кротувам. Сега всичко е статистика и политика. Не е разумно да им даваме водородни бомби, значи това е политика. А янките какво са? Милиони шибани евреи в Америка. И какво правят те? Проклети да са всички — дават още бомби на зелките. Всички сега сме приятелчета и затова заедно ще хвръкнем във въздуха.
Мендел трепереше от ярост, а Смайли замълча, замисляйки се за Елза Фенън.
— Какъв е отговорът? — попита той, просто за да каже нещо.
— Един господ знае — ядно отвърна Мендел.
Завиха по Батърси Бридж Роуд и спряха до един полицай на тротоара. Мендел извади полицейската си карта.
— Гаражът на Скар ли? Ами това едва ли може да се нарече гараж, сър, това е просто един двор. Занимава се най-вече с метални отпадъци и с препродажба на стари коли. Ако на един не му харесат, ще харесат на друг — така казва Адам. Трябва да се спуснете по Принс ъв Уелс Драйв, докато стигнете до болницата. Ще го видите там, натикан е между два панелни блока. Мястото е разорано от бомби. Старият Адам го застла със сгур и оттогава никой не го е мърдал оттам.
— Знаете доста за него — отбеляза Мендел.