— Как няма да знам, нали сам съм го арестувал на няколко пъти. Малко са поразиите, които старият Адам още не е правил. Може да се каже, че е изпечен рецидивист този Скар.
— Аха. В момента има ли нещо покрай него?
— Не мога да ви кажа, сър. Но винаги мога да го пипна за незаконно обзалагане. Практически старият Адам вече е в нарушение на закона.
Потеглиха към болницата в Батърси. Паркът от дясната им страна изглеждаше мрачен и враждебен зад уличните лампи.
— Какво означава да е в нарушение на закона? — попита Смайли.
— А, шегува се. Просто списъкът с нарушенията ти е толкова дълъг, че подлежиш на така нареченото „превантивно задържане“, което означава цели години. Този приятел май е от моя контингент — продължи Мендел. — Оставете го на мен.
Намериха двора както им бе казал полицаят — между два неугледни панелни блока, на реда от паянтови постройки, издигнати върху разораното от бомби място. Всичко наоколо беше затрупано с отломки, отпадъци и сгурия. Парчета азбест, дървен материал и старо желязо, навярно донесени тук от мистър Скар за продажба или като материали за ремонт, бяха струпани в един ъгъл, смътно видим на бледата светлина от отсрещния панелен блок. Двамата мъже се огледаха мълчаливо. След това Мендел сви рамене, пъхна два пръста в устата си и изсвири пронизително.
— Скар! — извика той.
Тишина. Външната лампа на панелния блок светна и от мрака изплуваха корпусите на три или четири коли довоенно производство, намиращи се в различна степен на разпадане.
Вратата бавно се отвори и момиче на около дванадесет години застана на прага.
— Баща ти тук ли е, момиченце? — попита Мендел.
— Ъ-ъ. Сигурно е в Прод.
— Добре, малката. Благодаря.
Поеха обратно към пътя.
— Какво, за бога, е Прод, или по-добре да не питам? — обади се Смайли.
— Продигалс Каф. Една кръчма наблизо.
— Можем да отидем и пеш — няма и сто метра дотам. Оставете колата тук.
Кръчмата беше току-що отворила. Барът беше празен и докато чакаха появяването на съдържателя, входната врата се отвори широко и някакъв много пълен мъж с черен костюм влезе вътре. Насочи се направо към бара и зачука по плота с монета от половин крона.
— Уилф — провикна се той. — Стига си си смукал пръста, имаш клиенти, щастливецо. — След това се обърна към Смайли: — Добър вечер, приятелю.
Откъм задната част на кръчмата долетя глас:
— Кажи им да си оставят парите на бара и да дойдат по-късно.
Пълният човек изгледа за момент недоумяващо Мендел и Смайли, а после изведнъж избухна в гръмогласен смях:
— С тия няма да стане, Уилф, тия са ченгета!
Шегата явно толкова му допадна, че най-накрая се наложи да седне на пейката, която беше до стената, с ръце на коленете и с рамене, които се тресяха от смях, а по бузите му потекоха сълзи. От време на време, когато си поемаше дъх преди да избухне отново, повтаряше само: „О, боже! О, боже!“
Смайли го наблюдаваше с любопитство. Носеше много замърсена колосана яка със заоблени краища, червена връзка на цветя, грижливо забодена върху черната му жилетка, армейски ботуши и излъскан черен костюм, доста поизтрит и без следа от ръб на панталоните. Маншетите на ризата му бяха почернели от пот, мръсотия и машинно масло и се придържаха от картонени щипки, чиито краища бяха преплетени на възел.
Съдържателят се появи и взе поръчките им. Непознатият плати голямо уиски и джинджифилово вино и веднага ги понесе към салона, където гореше камина. Съдържателят го изгледа неодобрително.
— Скъперник до мозъка на костите си, това е то. Не иска да плаща цените в салона, ама обича да седи до камината.
— Кой е той? — попита Мендел.
— Той ли? Казва се Скар. Адам Скар. Един господ знае защо Адам. Само си го представете в райската градина — истинска картинка, няма шега. Тукашните хора говорят, че ако Ева му дадяла ябълка, той щял да изяде огризката й. — Съдържателят пое въздух през зъбите си и поклати глава. Сетне извика към Скар: — Ама все пак те бива за бизнес, нали, Адам? Идват чак от майната си при теб, а? Ти си едно извънземно чудовище, плашило за децата, това си ти. Елате и го вижте. Само един поглед и веднага ще се подпишеш с две ръце, че се отказваш от алкохола.
Последва още лудешки смях. Мендел се наведе към Смайли:
— Идете в колата и ме чакайте. По-добре е да не се намесвате. Имате ли петачка?
Смайли му подаде пет лири от портфейла си, кимна и излезе навън. Не можеше да си представи нещо по-ужасно от това да си имаш работа със Скар.
— Ти ли си Скар? — попита Мендел.
— Позна, приятелю.
— TRX 0891. Твоя ли е тази кола?
Мистър Скар се понамръщи над уискито си. Въпросът сякаш го натъжи.